– Ела тук! – прошепва той и ме хваща за кръста. Забелязвам, че не ме хваща за хълбоците.
Запъвам длани на гранита и се повдигам бавно. Най-после отделям тяло от плота, обръщам се към него и опулвам очи, когато виждам, че отново е твърд.
Той ме повдига на плота и се намества между бедрата ми. Поема ръцете ми и ги поставя на раменете си, а после слага своите на кръста ми.
Гледа втренчено очите ми.
– Добре ли си?
Усмихвам се към красивото му лице.
– Да.
– Хубаво. – Той се навежда и ме притиска в ръцете си здраво, поемайки въздух в шията ми. – Още не съм свършил с теб.
Обвивам крака около кръста му и стискам бедра.
– Забелязах.
– Такъв ефект имаш върху мен – казва той и свива рамене.
Не може да е само с мен, но приемам комплимента. Заравям лице отстрани във врата му и се сгушвам. Той мирише толкова хубаво.
– Гладна ли си? – пита той, отдръпва се назад и прокарва кокалчета по бузата ми.
– Малко. – Свивам рамене.
– Малко – мърмори той. Ъгълчетата на устните му трепкат, а очите му блестят и аз се ухилвам. – Имаш дръзка усмивка. Обичам я. – Целува ъгълчетата на устата ми.
– Мамка му! – трепвам, още щом произнасям тази дума.
Той се дръпва назад с широко отворени очи.
– Езикът! – изсъсква, а устните му са права черта. – Какво има?
– Казах на Кейт, че се прибирам – изтърсвам. Тя не ми е звъняла, а дори да е, не съм чула телефона. – По-добре да ù се обадя. Колата ми ù трябва, за да посети баба си в Йоркшир.
Извивам се, за да се освободя и той неохотно ме пуска намръщен. Намирам чантата си до входната врата, тършувам в нея и вадя телефона си. Пиша съобщение на Кейт и обяснявам, че съм на път и добавям послепис в края, за да я информирам, че Джеси няма приятелка. Измъквам дънките си от сака.
– Трябва да тръгвам.
– Да тръгваш? – прогърмява той.
Трепвам.
– Имам само един комплект ключове от колата и Кейт се нуждае от тях – обяснявам. Изтърсвам дънките и напъхвам един крак вътре. Няма нужда да се затормозявам с бельо.
– О! – изписквам, когато внезапно съм вдигната във въздуха и метната на рамото му. – Какво правиш? – Зяпам стегнатия му загорял задник, докато той се обръща без нито дума и тръгва през апартамента. – Мамка му! Джеси, пусни ме долу! – Той издърпва дънките ми, хвърля ги настрани и ме шляпва по дупето. – Ох!
– Езикът!
Вратата се удря в мазилката, когато той я изритва и се озоваваме в спалнята. Тук също всичко е черно и бяло. Той ме смъква от рамото си и ме пуска в море от луксозен бял памук. Мирише божествено на свежа вода... на него.
Нямам време да превъзмогна дезориентацията си. За една наносекунда той се озовава между краката ми, а ръцете му приковават китките ми от двете страни на главата ми. Боже, колко е бърз! Все още не съм съвсем сигурна къде съм и как съм се озовала тук. Но все пак разпознавам свитото очакване, което дебне дълбоко в мен.
Хлъзгавата глава на възбудения му член гъделичка входа ми и кара сърцето ми да спринтира в гърдите. Аз се опитвам да се съсредоточа върху очите му, които се взират в мен със смесица от гняв и шок. Ядосан ли е?
– Няма да ходиш никъде, мамка му! – ръмжи той. Размърдва хълбоци и се гмурка с цялата си дължина в мен, разпъвайки ме невероятно.
И двамата крещим едновременно. Той е проникнал толкова дълбоко в мен, че аз незабавно стягам мускули върху члена му. Остава неподвижен няколко секунди с отпусната глава и стиснати устни и щом успява да се съвземе, вдига поглед към мен и бавно се оттегля, преди да се забие обратно със силен вик.
Отмятам глава назад и крещя.
– Погледни ме! – гласът му е чувствено ръмжене и не може да бъде пренебрегнат.
Гледам го, докато той се задържа дълбоко в мен. Дишам тежко като обезводнено куче.
– Така е по-добре. Сега кажи, нужно ли ти е напомняне? – пита.
Напомняне ли? Ако има предвид напомняне колко хубаво е усещането да е вътре в мен, тогава отговорът е „да“! Извъртам хълбоци, опитвайки се да получа някакво триене, подлудяла и пламнала като разпусната уличница.
Той се взира надолу в мен с очакване.
– Отговори на въпроса, Ава!
– Моля те! – прошепвам. Не мога да повярвам, че го умолявам, но той може да прави каквото иска с мен и да настоява за всичко.
Той се усмихва закачливо и самонадеяно и се тласка мощно напред.
– Ти си моя, Ава – сумти той. Стискам очи и крещя от удоволствие. – Отвори шибаните си очи!
О, нямам тази енергия. Отварям ги с мъка, докато той се движи навътре и навън със силно и бързо темпо. Невероятно е. Потните ни тела се блъскат едно в друго и дъхът ми спира, докато се опитвам да овладея натрупващото се в слабините ми напрежение. Дори насред безредието от безумните движения на телата ни, очите му не се откъсват от моите. Обвивам крака около кръста му и повдигам леко таза си, пращайки го по-дълбоко и приближавайки се към взрива.