Выбрать главу

– Какви планове? – пита той, леко нацупен.

– Трябва да си подредя нещата. – Стискам го, когато усещам, че отново се опитва да размърда палците си.

– Какви неща? – изглежда объркан.

– Домът на Кейт е временна квартира. Там съм от четири седмици. Вещите ми са навсякъде. Трябва да подредя, за да съм готова, когато си намеря мое собствено място.

– Къде беше преди четири седмици?

– При Мат.

Той се отдръпва.

– Кой е Мат, мамка му?

– Бившият ми приятел.

– Бивш?

– Да, бивш. – Виждам как на лицето му се изписва облекчение. Какво му има? – Джеси, трябва да си взема колата – притискам го. – Не мога да оставя Кейт да кара вана си чак до Йоркишир. Той трака и се клати непрестанно, няма да е безопасно.

– Не се тревожи. Ще те закарам сутринта.

О, значи оставам?

– Тя тръгва някъде около осем. – Може да не е толкова запален, ако трябва да го измъкна от леглото в зори в събота сутрин.

– Около... – оформя с устни, ухилвайки се. Аз също се смея, сграбчвам ръцете му и ги премествам на кръста си, преди да се пресегна към косата си, за да потърся фибите, които поддържат косата ми на едно място. Започвам да ги вадя.

Той ме гледа с присвити очи.

– Какво?

– Отказваш да прекараш деня с мен, а после пъхаш тези прекрасни цици в лицето ми. Не играеш честно, Ава. – Той се пресяга и перва едното зърно, което моментално се свива в стегната пъпка.

Изскимтявам и сграбчвам гърдата си.

– Хей! Трябва да сваля фибите. Забиват се в главата ми. – Вадя фиба и я пъхам в устата си.

Той ме гледа с интерес, после се надига, хваща фибата със зъби и я плюе на леглото. Смъква се надолу и сгушва лицето си между гърдите ми. Аз се усмихвам, приглаждам с ръце мократа му коса и пренебрегвам вътрешния си глас, който ме съветва да не се поддавам на прекалено доволство. Джеси вдишва дълбоко, след което се отдръпва назад и целува нежно всяко от зърната. После ме обръща в скута си.

– Дай на мен! – той вдига колене, така че да се подпра на тях и започва да прокарва пръсти през косата ми, за да открие фибите, издърпва ги и ми ги подава, за да ги държа.

– Колко си сложила тук? – пита, докато масажира скалпа ми и намира още една заблудена фиба.

– Няколко. Имам много коса, която да държа вдиг­ната.

– Няколкостотин по-скоро – казва той със съмнение. – Готово, мисля, че извадих всички. – Взима фибите от ръката ми и ги оставя на нощното шкафче, а после слага ръце на раменете ми и ме придърпва отново върху гърдите си.

Той е толкова удобен, а очите ми са натежали. Имах ужасно натоварен ден и току-що приключих невероятен секс маратон с този пленителен мъж. Трябва да си тръгна сега, за да избегна сутрешната неловкост. Но усещам как ме обгръща с ръце и главата ми автоматично се връща на рамото му. Толкова ми е удобно и така ми се спи. Няма да ходя никъде.

Пресягам се надолу и започвам да галя космите по външната част на краката му.

– На колко години си? – мърморя и усещам, че се отнасям.

Гърдите му подскачат леко в тих смях.

– На двадесет и три.

Сънливо изсумтявам недоверието си, но нямам енергия да споря. Аз съм робиня на съня и бързо потъвам в него.

Десета глава

Будя се в съвсем същата позиция, в която заспах, само че сега има завивка върху кръста ми. Ръцете на Джеси все още са обвити около мен, а тежкият аромат на секс изпълва въздуха.

Оглеждам стаята и търся часовник и чувам лекото равномерно дишане на Джеси в ухото си. Нямам желание да се размърдам и да го събудя, но трябва да използвам тоалетната.

Започвам леко да отстранявам ръцете му от лепкавото си тяло. Той изстенва няколко пъти в съня си и аз се усмих­вам, изненадана от липсата на разкаяние. Събудила съм се без никакво чувство на угризение или унижение. Но също така нямам желание да удължавам престоя си. О, не, определено аз ще имам последната дума тук.

Точно когато мисля, че съм напреднала, усещам как ръцете му се стягат около мен като менгеме и ме заставят да остана неподвижна.

– Дори не си го помисляй! – гласът му е дрезгав от съня.

Стискам ръцете му и се опитвам да разхлабя хватката.

– Трябва да използвам банята.

– Не. Стискай! Така ми е удобно.

– Не мога.

– Не те пускам – заявява категорично и отръсква ръката ми от своята.

Пльосвам глава обратно на рамото му раздразнено, устните му се обръщат към бузата ми и ме целуват нежно, а поникналата му брада ме драска. Усещането е хубаво и не е сутрешната реакция, която очаквах.