Казала съм нещо неподходящо. Просто съм се оставила на момента. Извръщам поглед от него. Съсипала съм всичко.
– Гледай ме сега, Ава! – С неохота го поглеждам и откривам, че лицето му се е поотпуснало. – Ще проведем този разговор, когато си със здрав разум, а не полудяла от желание. – Той се отдръпва чак до върха на дебелия си член и се задържа над мен.
Прав е. Напълно лишена съм от здрав разум, когато съм близо до него, особено когато ме държи така. Той ме парализира от удоволствие, а сега ме кара да казвам такива откачени неща.
Езикът му се плъзва по долната му устна. Джеси диша тежко, докато нахлува в мен и отново усещам, че оргазмът е много близо. Кожата ми пламва и той помпа бавно, силно и толкова дълбоко, колкото може да стигне. Придърпвам го надолу към устните си, приглаждам косата му и го притискам, докато той продължава целенасочените си движения.
– На ръба съм – прошепва. – Свърши с мен, Ава! Дай ми това!
След още три удара умът ми се изпразва от всякакво съдържание и в главата ми започват да избухват фойерверки. Експлодирам под него със силен вик.
– Това е, бебче. – Той се напряга, за да изрече думите и се присъединява към моето удоволствие, докато аз се опитвам да заглуша виковете си. Стена продължително, а твърдият му член се уголемява и трепти, след което изстрелва горещото му семе дълбоко в мен. Джеси се срива отгоре ми и ме притиска силно, изцеден до последната капка. Чувствам се разложена на безброй малки парченца, докато двамата лежим със сплетени тела и дишаме тежко.
– Не знам какво да кажа – прошепва той в ухото ми.
Не мога да мисля, но чувам това силно и ясно и не съм съвсем сигурна как да го разбирам. Мисля, че и двамата вече казахме твърде много. Така става, когато се отдадеш на момента. Страстта и желанието поемат управлението и преди да се усетиш, от устата ти излитат нелепи думи.
След няколко минути в мълчание вече се чувствам повече от неудобно, затова се размърдвам под него.
– Може ли вече да използвам банята? – питам.
Той измъква члена си и по всичко изглежда, че прави усилие да се пльосне отново на леглото. Нямам представа от какво се чувства безсилен той.
Без да кажа и дума, минавам по белия килим и влизам в банята, като затварям вратата зад себе си. Знам, че е проследил всяка моя стъпка. Усещах очите му върху голия ми гръб. Неизбежната неловкост е отложена, но вече е тук. И то със страшна сила.
Използвам тоалетната, мия ръцете си и отделям няколко мига, за да се съвзема, след това отварям вратата и откривам, че той още е проснат по гръб, напълно гол и взиращ се право в мен. Не знам какво да правя.
– Трябва да вървя. Кейт ще се чуди къде съм.
Той хапе долната си устна свирепо и почти виждам как зъбчатите колелца в главата му се завъртат.
– Може би искам да те задържа тук.
– Тя има нужда от колата ми. – Искам да бъда разумна и да си тръгна, но същевременно и не го искам. – Ще ме закараш ли?
Той буквално ме запраща обратно в банята с усмивката си и ме кара да се чувствам много по-добре. Неловкото усещане изчезва, просто така.
– Какво казваш?
– Моля! – усмихвам се и той скача от леглото.
– Добро момиче. Дай ми пет минути!
Застанала съм на колене и внимателно събирам парчетата стъкло от кухненския под, когато Джеси излиза от спалнята. Поглеждам нагоре и откривам, че е облякъл бежови шорти за скейтборд, бяла тениска на Ралф Лоран с вдигната яка и сини кецове. Русите косми на мускулестите му крака са изсветлели и лекият му тен ги подчертава. Не се е обръснал, но русата му едва набола брада не скрива красивите му черти. Аз стоя на колене с разтворени устни и изглеждам лишена от нещо жизненоважно. Така се чувствам.
Той спира пред мен и поглежда надолу с усмивка на лицето. Изглежда по-млад. Искам да му скоча, но с ръка, пълна с парчета стъкло и при положение че и двамата сме напълно облечени и закъсняваме, по-добре да устоя.
– Трябва да тръгвам – напомням и се опитвам да не обръщам внимание на тази мъжка красота, извисяваща се над мен.
– Дай тук! – Той протяга двете си ръце към мен, за да поеме стъклата. – Трябваше да го оставиш, Ава. Можеше да се порежеш. – Изсипва парчетата в мивката. – Ще оправя тук по-късно. – Слага слънчевите си очила, събира ключовете си и чантите ми, хваща ръката ми и ме повежда към вратата.
– Ще работиш ли днес? – питам.
– Не, почти нищо интересно не се случва в имението през деня. – Той намига и аз се разтапям. Дяволит е и ми харесва такъв.