Той отваря входната врата и буквално се сблъскваме с двама размъкнато изглеждащи мъже с папки, облечени в сини гащеризони. На избродираните емблеми на униформите им пише „Премествания Б&С“.
– Господин Уорд? – пита този, който прилича на шофьор на камион. Жълтеещите му зъби показват поне петдесет цигари и двайсет чаши кафе на ден.
– Първо кашоните от стаята за гости. Икономката ми ще дойде скоро и ще ви помогне с останалото. – Той ме дърпа по коридора и оставя шофьора и дългурестия му приятел да се заемат с нещата. – Внимавайте с екипировката за ски и с велосипеда! – вика той назад.
– Имаш икономка? – Не знам защо това ме изненадва. Мъжът е купил панорамния апартамент в „Луссо“ за десет милиона. Той е повече от богат.
– Тя е единствената жена, без която не бих могъл да живея – отговаря той насмешливо. – Но заминава за Ирландия следващата седмица на гости на семейството си. Тогава всичко ще се разпадне.
* * *
Стигам до колата си за рекордно време, след като Джеси се гмурка в сутрешния трафик. Другите шофьори изглежда стават по-сговорчиви към един „Астън Мартин“ и няколко жеста с ръка. Той слага чантите ми на задната седалка, докато аз проверявам телефона си. Осем и десет. Изстрелвам бързо съобщение на Кейт, за да ù кажа, че пътувам, после поглеждам нагоре и виждам, че той ме гледа. Дори през слънчевите му очила, с които изглежда страшно, усещам как този мощен зелен поглед прогаря кожата ми.
Отварям шофьорската врата на моето „Мини Купър“, скачам вътре и паля двигателя, а Джеси кляка до мен за едно тупване на сърцето.
– Ще те заведа на обяд.
– Казах ти, имам купища неща, които трябва да свърша. – Не позволявам на дяволития Джеси да ме отклони от пътя, въпреки че е много изкушаващо.
– Тогава на вечеря.
– Ще ти позвъня по-късно. – Прекарах цялата нощ с него, той ме чука до безпаметност и сега се нуждая от малко време за възстановяване.
Раменете му хлътват и той се мръщи силно.
– Отказваш ли ми?
– Не. Ще ти се обадя по-късно.
Той се навежда, поставя длан на бедрото ми и залепва на устните ми прогаряща целувка, която ме оставя без дъх.
– Погрижи се да го направиш! – казва, докато се отдалечава, а аз се наслаждавам на страхотната му походка. Целувката беше от типа „виж какво пропускаш“. И подейства.
– На колко години си, Джеси? – викам след него.
Обръща се и върви назад, а лека усмивка играе на устните му.
– На двадесет и четири.
Двигателят избуботва и той изчезва с рев като тийнейджър на рали. Може би е на двадесет и четири. Определено се държи така понякога.
Влитам през предната врата, тичам нагоре по стълбите и откривам Кейт да суши косата си на площадката. Изглежда нервна, което означава, че закъснява. Щом ме забелязва, изключва сешоара и се ухилва от ухо до ухо.
– Добре ли прекара? – пита тя с извита вежда. Вече изглежда не бърза толкова.
– Бива. – Свивам рамене и по рефлекс сграбчвам кичур коса. Не мога да спра усмивката, която се появява на лицето ми.
– Ха! – вика Кейт. – Разказвай!
– Да, той е бог. Не мога да те лъжа. Той е новият собственик на панорамния апартамент.
– Мамка му! Той е възхитителен и е супербогат?
Усмихвам се в знак на съгласие.
– Съжалявам, ако съм те разтревожила, като не се прибрах. Оставих съобщение на телефона ти.
– Не съм проверявала телефона. Все едно, така, както те гледаше, се тревожех само че няма да можеш да вървиш тази сутрин. – Започва да се смее, докато пуска сешоара на пода и влиза в супер подредената си стая. – И ако не бъркам, накуцваш.
Тръгвам след нея и се пльосвам върху перфектно оправеното ù легло.
– Господи, Кейт! Мъжът има опит. – Тази внезапна мисъл ми напомня за всички многобройни завоевания, които вероятно е имал преди мен. Изкривявам лице от отвращение.
– Искаше забавление без усложнения. Изглежда си го получила. Дай пет! – Тя плясва към мен във въздуха и излиза от стаята. – И няма приятелка, така ли?
Искала ли съм забавление без усложнения? Това дали ще бъде такова?
– Не, но тя го иска. Това поне е ясно.
– Ами, толкова по-зле за нея. Трябва да паля. Ще се върна утре следобед. Какво ще правиш, докато ме няма?
Изтъркулвам се от леглото ù и приглаждам завивките, после излизам от безупречната ù стая и затварям вратата след себе си.
– Ще си подредя нещата. Имаме ли чували за боклук?
– Ура! Под мивката са. – Тя грабва чантата си от върха на стълбището и тръгва надолу към вратата. – Благодаря за колата. Добре дошла си да използваш „Марго“. Довиждане!
* * *
Отново е понеделник сутрин, но необичайното е, че всички са тук. Винаги поне един от нас е извън офиса за посещение на обект или за среща.