След като Кейт се върна от Йоркшир късно снощи, се свихме на дивана и споделихме бутилка вино и голям шоколад, докато аз ù разказвах за моя Господар, а тя за нейната сенилна баба.
Сега съм в кухнята с Патрик и го осведомявам за новата къща на госпожа Кент.
– Може да се мести всяка година до края на живота си, доколкото зависи от мен, стига да наема теб да обзавеждаш новото място.
Мръщя се.
– Не знам. Мисля, че тя обича да има работници около себе си. – Вдигам вежди през смях.
Патрик се смее с мен.
– Старата коза е поне на седемдесет! Може би трябва да си намери мъж-играчка. Бог знае, че господин К. има купчина сладуранки, пръснати по целия свят. Това го знам от много достоверен източник. – Той ми намига и аз му се усмихвам наивно.
Знам, че Патрик говори за жена си като източник. Ако нещо се случва в този град, Айрин знае за него. Тя е призната интригантка, всезнайка и клюкарка. Ако не знае нещо, то явно не си струва да се знае.
– О, Ван дер Хаус иска да се срещнете в сряда – продължава Патрик. – Наистина искат теб, цветенце.
– Нима?
Той се смее.
– Ти си прекалено скромна, момичето ми. Проверих бележника ти и уредих срещата за дванайсет и половина. Той е отседнал в „Роял парк“. Това удобно ли е за теб?
– Абсолютно. – Избутвам се от кухненския плот и се отправям към бюрото си. – Ще довърша някои скици и ще пратя имейли на предприемачите.
– Добре, цветенце.
Приземявам се на бюрото си и откривам съобщение от Кейт, която ме моли да ù помогна с някаква доставка след работа. Отговарям бързо да ме вземе от офиса и се заемам със задачите.
Докато се приготвям да изтичам до магазина за някакъв обяд, Том идва на подскоци до бюрото ми.
– Доставка за Ава! – пищи и поставя кутия на бюрото ми.
Какво е това? Не очаквам никакви каталози.
– Благодаря, Том. Добре ли прекара вечерта в петък?
– Забрави моя уикенд! Кажи ми кой беше онзи мъж! – Той слага ръце на бюрото ми и се навежда към мен.
– Кой мъж? – изтърсвам прекалено бързо и оттеглям стола си, за да увелича разстоянието между себе си и любопитния ми приятел.
– Реакцията ти говори много. – Очите му се присвиват към мен, докато лицето ми пламва.
– Той е просто клиент. – Свивам рамене.
Изпитателният поглед на Том се премества към пръстите ми, които в момента си играят с кичур от косата ми. Пускам го и бързо хващам молив. Трябва да поработя върху начина, по който лъжа. Наистина не струвам. Езикът му се премества в бузата, докато се изправя и се отдалечава.
Какво ми има? Отварям кутията и намирам една единствена кала върху книга, опакована в мека хартия.
Джузепе Кавали, фотографии, 1936–1961
Отварям корицата и от книгата се изплъзва бележка.
Ава,
Ти си като книга, която не мога да оставя. Трябва да знам повече.
Дж х
Очите ми се местят бавно между цветето и бележката, докато обмислям какво би искал да знае. Би могъл да започне, като ми каже някои неща, например на колко години е. Замечтавам се и преживявам отново всеки ярък момент от петъчната нощ. Опитът да си намеря занимание, като подредя принадлежностите си през уикенда, не ми помогна да се разсея. Отчаяно исках да му се обадя, но миниатюрната част разум, на която разчитах да ме спре, ми казваше, че просто ще се разочаровам. Не искам да се оставя в милостта на мъж, а е прекалено лесно да се предам на Джеси Уорд. Неохотно потискам мислите си за Господаря и помирисвам набързо калата, а после я пускам в чекмеджето и продължавам да работя.
В шест Кейт идва да ме вземе, а „Марго“ съска и трещи на паважа. Преборвам се с ръждивата дръжка и се покатервам, избутвайки десетина списания за торти и празни чаши от „Старбъкс“ на пода, за да мога да се настаня на седалката.
– Трябва ти нов ван за доставки. – Като се има предвид колко откачено подредена е Кейт у дома, в „Марго“ е истински пъкъл.
– Шшшт! Ще засегнеш чувствата ù. – Кейт се хили. – Как мина денят ти? – Оглежда ме внимателно.
Раменете ми се смъкват. Вадя книгата и бележката от чантата и ù ги подавам. Несигурност разваля красивите ù бледи черти, докато отваря корицата и бележката изпада в скута ù. Тя я вдига, преглежда думите и зяпва към мен.
– Леле! Господарят е доста потаен. – Тя ми хвърля обратно книгата и се включва в движението.
– Така е. – Започвам да мисля за интимни разговори, зелени очи и твърда разгорещеност.
– За точно колко добър в леглото мъж говорим? – пита Кейт небрежно, без да откъсва поглед от пътя.
Обръщам рязко глава настрани, за да я погледна, но тя не ме поглежда.