– Кейт! – Тропам като обезумяла. Обръщам се и се усмихвам мило на Господин Плешивец, спечелвайки си още една поредица от ругатни. Този човек се нуждае от терапия за справяне с гнева. – Кейт! – крещя и тропам отново. Отвсякъде пищят клаксони, най-гневният мъж, когото съм срещала някога, сипе ругатни по мой адрес, задникът ме боли, а стъпалата ми са наранени от шибаните камъни! – КЕЙТ!!! – Гърлото вече също ме боли. Но после ми хрумва нещо. Дали е оставила ключовете в „Марго“? Внимателно затичвам надолу по стъпалата и обратно на улицата, за да проверя стартера на „Марго“, като заобикалям отзад, за да избегна Плешивко.
Но изглежда, че той няма желание да ме остави да се измъкна и се сблъсквам с неговото дебело, потно тяло, когато стигам до шофьорската врата.
– Ох! – извиквам и долавям полъх на застояла телесна миризма.
Той грабва ръката ми под рамото и стиска силно.
– Ако не преместиш шибаното нещо сега, ще ритам кльощавия ти задник по цялата улица.
Облягам се на вана, а той стяга захвата си и вече ми причинява такава болка, че ми се иска да извикам. Ще бъда пребита насред квартална улица в шикозната Белгравия и сутринта ще съм във всички новини. Усещам как очите ми се пълнят със сълзи от паника, докато стоя прикована за „Марго“ без никаква представа какво да правя.
– Махни си шибаните ръце от нея!
Ревът, който пробива въздуха около мен и блокира всички клаксони и лондонското движение, кара коленете ми да се огънат от облекчение. Обръщам се в посоката, от която идва тази навременна намеса, и виждам Джеси да тича по средата на пътя. Облечен е в костюм и изглежда готов да убие човек.
„О, слава Богу!“ Не знам откъде се е появил и не ми пука. Облекчението, което ме обзема, е съкрушително. Никога не съм се радвала повече да видя някого през целия си живот, а фактът, че това е мъж, когото познавам едва от седмица, би трябвало да ми говори нещо.
Тлъстата грозна глава на Господин Плешивец се извърта рязко в посоката на Джеси и израз на дълбока паника превзема потните му черти. Усещам как захватът му се разхлабва. Той ме пуска, отстъпва назад от „Марго“ и започва да преценява планината от мускули, която връхлита към нас. Намерението да офейка личи ясно на грозното му лице. Но няма тази възможност. Джеси го напада, преди той да е задвижил късите си крака, и го праща с трясък на паважа.
Боже мой! Сгреших. Плешивко не е най-гневният мъж, когото съм виждала някога. Джеси забива юмрук в лицето му и го рита в корема, като го кара да крещи.
– Стани от дебелия си задник и се извини! – Джеси го издърпва от пътя и ми го представя. – Извини се! – реве той.
Поглеждам към Плешивко, който пухти, носът му очевидно е счупен и по скапания му костюм тече кръв. Щях да го съжаля, ако не беше толкова гадно копеле. Що за мъж причинява това на жена?
– Аз... аз ссъжалявам... – пелтечи той и изглежда напълно замаян.
Джеси стиска в юмрук сакото на Плешивко и го разтърсва.
– Само да я пипнеш отново, ще ти откъсна шибаната глава. – Тонът му е заплашителен. – Сега се разкарай! – Той избутва смачкания мъж от ръцете си, сграбчва ме и ме притиска към себе си.
Аз се разпадам. Превръщам се в глупава пелтечеща купчина, докато хлипам в скъпия костюм на Джеси, който ме държи до твърдите си топли гърди.
– Трябваше да довърша копелето – мърмори той. –Хей, спри да плачеш! Ще се вбеся. – Той разтваря длан на тила ми и вдишва, заровил нос в косата ми.
– Откъде се появи? – мърморя, отдръпвайки се от гърдите му. Не ми пука. Просто се радвам, че е тук.
Той ми хвърля поглед, почти засрамен.
– Аз...
Не успявам да спра шокираното ми ахване.
– Следил си ме, нали?
– И добре стана. – После отклонява вниманието ми. – Къде е Кейт?
Да, къде е Кейт? Настана истински хаос, а нея никъде я няма. Ще я убия... след като получа своя дял от Джеси.
– Какво става?
Вдигам глава и виждам Кейт да стои пред „Марго“ с доста объркана физиономия.
– Мисля, че трябва да преместиш вана си, Кейт – съветва я дипломатично Джеси. Дори не се е изпотил.
– О, добре. – Тя свива рамене, напълно разсеяна.
Джеси се отдръпва и оглежда тялото ми.
– Къде са обувките ти? – пита намръщен и очите му отново потъмняват от гняв. Явно мисли, че съм ги изгубила в разправията с Плешивко.
– Отзад в „Марго“ са – казвам под нос. – Това е ванът – добавям, когато веждите му трепват объркано.
Той ме вдига, пренася ме през паважа и ме поставя да седна върху една стена пред къщата на госпожа Линк.
– Дори няма да питам как са се озовали там.
– Аз ще ги донеса – вика Кейт. Би трябвало, по дяволите. Тя притичва към нас с обувките ми в ръка. – Какво стана?