– Къде беше? – питам кратко.
Кейт извърта очи.
– Завлякоха ме горе, за да ми покажат роклята за купона. Беше прекалено малка. Отне им десет минути, за да я натъпчат в нещото. – Тя поглежда към Джеси, който събира чантата ми от предната седалка на Марго. – Какво стана? – пита отново шепнейки. – Той изглежда изпушил.
– Господин Ягуар ме нападна – избърсвам чакъла от болящите си стъпала и слагам обувките с токчетата. – Джеси... – замълчавам и се чудя дали следенето и дебненето са едно и също нещо. – Просто се озова наблизо.
– Ава, съжалявам. – Тя сяда на стената и слага ръка на рамото ми. – Да благодарим на Бога за Господаря, а? – усещам намек в тона ù.
– Кейт, трябва да смениш този ван, преди да се разрази война. – Той идва към мен с чантата ми и аз се изправям. По дяволите, боли ме! Полагам задник отново на стената и трепвам, когато срещам цимента. Джеси се намръщва, когато вижда реакцията ми. – Взимам Ава с мен.
– Така ли? – изтърсвам.
Той вдига вежди.
– Да. – Тонът му ме предизвиква да възразя.
– Ще се видим у дома. – Кейт целува слепоочието ми, тръгва бавно към „Марго“, после поглежда назад и се ухилва.
Не ù обръщам внимание и се взирам във високия красив звяр пред мен (който изглежда невероятно в сивия си костюм с бяла риза) и откривам, че зелените му очи са присвити.
– Защо потрепваш?
Изправям се и трепвам отново, когато стъпвам на краката си.
– Задникът ме боли. – Разтривам натъртеното си дупе и се пресягам да си взема чантата от Джеси. – Държах тортата на Кейт отзад в „Марго“.
– Нямаше ли колан?
– Не. Няма колани в багажното отделение на ван, Джеси.
Той клати глава и ме вдига в силните си ръце, преди да закрачи по улицата. Въздъхвам тежко и го оставям да прави каквото си е наумил, като облягам глава на рамото му и обвивам ръце около врата му.
– Не ми се обади. Казах ти да ми се обадиш – оплаква се той обвинително.
– Съжалявам.
– И аз.
– За какво съжаляваш ти?
– Че не бях тук по-рано. Не прави глупости, Ава! И се обаждай, когато ти кажа!
Мръщя се, с притиснато лице в рамото му, а той поглежда надолу към мен, сякаш усетил реакцията ми заради упрека. Ухилва се и докосва с устни челото ми. Очите ми се затварят. Не мога да остана безразлична. Между нас определено има нещо, което е напълно смущаващо.
Джеси спира пред дома на Кейт и не съм изненадана, че „Марго“ още не е пристигнала. Мъжът кара като смахнат. Излизам от колата, но скоро съм вдигната и понесена по пътеката към предната врата.
– Мога да вървя. – Смея се аз, но той се прави, че не чува. Взима ключовете от ръката ми, щом стигаме до вратата и отваря, след което я изритва с крак, за да я затвори. Аз се въртя и той ме оставя на крака, обгръща кръста ми и ме придърпва към себе си.
Повдига ме, докато устните ни се срещат. Аз въздъхвам, сключвам ръце около врата му и оставям езика му да се плъзга по устата ми бавно и спокойно. Свършена съм, ако дори помисля, че мога да му устоя.
– Благодаря ти за книгата – казвам тихо.
Той се отдръпва и ме гледа втренчено, а зелените му очи трепкат от удоволствие.
– Ти си повече от добре дошла. – Той полага целомъдрена целувка на устните ми.
– И благодаря, че ме спаси.
Усмивката му става дръзка и дяволита.
– За теб винаги.
Входната врата се отваря рязко, Кейт връхлита вътре и забелязва как сме се прегърнали.
– Извинете – прошепва и бързо се оттегля на горния етаж.
Джеси се смее леко и отърква хълбоци в мен, предизвиквайки възхитително туптене дълбоко в корема ми. Дъхът ми спира, когато челото му среща моето.
– Ако бяхме сами, ти щеше да си подпряна на онази стена, а аз щях да те чукам до оглупяване. – Той се отърква отново и изтръгва от мен вопъл, а туптенето се премества в сърцевината ми. Пращам Кейт по дяволите наум.
– Мога да съм тиха – прошепвам. – Запуши ми устата, ако трябва.
Той се усмихва самодоволно.
– Довери ми се, ще крещиш. Никоя запушалка няма да заглуши това. – Тялото ми се разтърсва. – Сега за утре – казва той самоуверено, – бих искал да си уредим среща.
– Среща, за да ме чукаш?
– Езикът! – започва да се смее. – Искам да се върнеш в имението и да уточниш подробностите, от които наистина се нуждаеш, за да започнеш да работиш по дизайна.
Устата ми оформя О и той се навежда и гмурва език вътре, нападайки ме със страст. Оставям го да ме завладее и коленете ми се подгъват, когато отново притиска тези проклети възхитителни хълбоци в мен.
Той се откъсва от мен, диша тежко и затваря очи, а аз се чувствам изгубена.
– Не си уговарям среща, за да те чукам, Ава. Ще те чукам, когато пожелая.