Той откъсва поглед от мен и поглежда нагоре към стълбите. Знам, че проклина Кейт за това, че си е вкъщи.
– В имението по пладне – заявява той, пресяга се и прокарва пръст по бузата ми. Кимвам. – Добро момиче – усмихва се и притиска устни към челото ми, после се обръща и излиза.
Отпускам се на стената и се опитвам да си поема въздух, а мислите ми препускат. Влюбвам се. Влюбвам се силно и бързо.
И съм уплашена.
Дванадесета глава
На следващата сутрин се приземявам в офиса с невероятен трясък. Буквално. Просвам се на дървения под, сред купчина кашони, а Том тича към мен със сковано от ужас бебешко лице.
– Боже, добре ли си? – Той се пресяга към мен, да ми помогне и започва да изтупва първо черната ми права пола, а после блузата без ръкави. – Толкова съжалявам. Точно ги местех в склада. – Той пърха около мен като квачка и дърдори за здраве, за безопасност и за книги с нещастни случаи.
– Том, добре съм. Махни си ръцете от циците ми!
Той бързо оттегля ръце от гърдите ми и се кикоти.
– О, но какви чудесни гърди са това, Червена шапчице!
– Ако не беше гей, щях да те цапардосам досега.
– Добро утро! – чувам Виктория, преди да я видя. – Том, повече няма да излизам с теб – съска му тя и кацва на стола си.
Оглеждам и двамата подред.
– Какво е станало?
– Той отново ме заряза!
Пускам чантата си на бюрото и гледам как Виктория изстрелва всякакъв вид обвинения към много гузно изглеждащия Том. Нямам желание да се меся, затова взимам телефона си от чантата и откривам съобщение от Кейт.
Тръгнах рано и не исках да те будя, в случай че сънуваш разни неща за Господаря ;-)
В „Барок“ в един? Трябва да съм се върнала до два и половина.
Да. Сънувах. Сънувам и наяве. Обърканият ми ум се връща на мислите, които ме държаха будна почти цялата нощ, мисли, които карат сърцето и ума ми да се вкопчват в безмилостна битка. Той ме завладя, пребори и спечели, но не съм сигурна, че съм готова да се отдам отново на мъж, особено на мъж, който изисква толкова много. Аз съм разумно момиче, с изключение, както изглежда, на случаите, в които става дума за Джеси. Трябва ми време да помисля за това, без той да е наблизо и да ме разсейва с докосването си.
Опитвам се да се съсредоточа върху писмата в пощенската ми кутия и върху работата на предприемачите, но в същото време мисля за всякакви извинения, които мога да пробутам на Джеси. Би трябвало да уредя делова среща и да се погрижа тя да остане такава, което е много по-лесно да се каже, отколкото да се направи, когато съм близо до него.
Патрик се дотътря в офиса в единайсет с нещо от „Старбъкс“. Бих могла да го разцелувам.
– Капучино с допълнително сметана, без захар и шоколад за теб, цветенце – казва той и клъвва бузата ми, поставяйки кафето на бюрото. – Не си забравила за срещата с Микаел утре, нали? – Той кацва на бюрото ми и аз сдържам дъха си, когато то изскърцва.
– Не, не съм забравила. – Избутвам бележника си към Патрик, за да види големия удебелен шрифт.
– Добро момиче. Как мина в имението?
Изчервявам се веднага. Не съм казала на Патрик за втората ми среща, но той трябва само да прехвърли страниците на бележника ми, за да види. Което очевидно е направил.
– Добре – изписуквам, а гласът ми е няколко ноти по-висок от типичното.
– Много добре. Дръж ме в течение! – Той става от бюрото ми и тръгва да разнася останалите кафета из офиса. Инстинктивно поглеждам отдолу за парчета дърво или разхлабени винтове и въздишам облекчено при мисълта, че не ме подложи на разпит и че бюрото ми е в добро състояние. Вниманието ми е твърде погълнато от други неща и не съм и помисляла за възможността Патрик да разбере за извънслужебните ми срещи с господин Уорд. Това би могло да има много пагубен ефект върху кариерата ми. Не мога да рискувам работата си, нито пък да остана с разбито сърце. Приемам предложението на Кейт за обяд, а след това пращам на Джеси съобщение.
Съжалявам. Трябва да отменя.
Не мога да се срещна с него дори на професионално ниво сега, защото той ще ме притисне и аз ще отстъпя. Още преди да оставя телефона на бюрото и да разплета пръсти от косата си, вратата на офиса се отваря и виждам как някой внася букет кали. Момичето за доставки от „Луссо“. Том сочи към моето бюро и мигновено съм обхваната от чувство за вина. Сривам се обратно в стола си. Току-що го излъгах, а той ми е пратил цветя. Приемам цветята и подписвам документите на момичето, след което откривам картичката.
Чакам с голямо нетърпение срещата.
Ти също би трябвало.