Дж х
Отпускам ръце на бюрото и заравям главата си в тях, като си казвам, че постъпвам правилно, че постъпвам разумно. Бележката му просто потвърди, че срещата ни най-малко няма да бъде свързана с бизнес. Мамка му!
Телефонът ми започва да звъни. Няма нужда да поглеждам, за да знам кой се обажда. Никога няма да приеме отказ със съобщение или какъвто и да е отказ. Звъненето спира, но почти веднага получавам съобщение.
Отменяш какво?
Чета простия въпрос от две думи дузина пъти и не измислям нищо, което да го успокои, така че захапвам куршума и отговарям на съобщението му.
Просто ми дай малко време! Това е нещо много силно, а става прекалено бързо.
Излизам в един без петнайсет, за да се срещна с Кейт, след като не отговарям на десет обаждания от Джеси, който явно не е подготвен да ми даде времето, за което го моля.
Когато пристигам, барът е пълен, но виждам Кейт в ъгъла с питиета на масата. Тя веднага забелязва моето униние.
– Трябва ли да питам какво има? – казва точно когато телефонът ми отново започва да звъни и аз изпускам тежка въздишка. – Кой е?
– Джеси.
Мръщи се.
– Няма ли да отговориш?
Облягам се на стола и го оставям да звъни.
– Отмених срещата си с него.
Ченето на Кейт увисва.
– Защо?
Замислям се и стомахът ме свива.
– Не съм сигурна. – Раменете ми хлътват. – Не знам. – Бях толкова изумена вчера, че оставих едни твърди гърди, хипнотичен глас и меки сочни устни да ме лишат от разум.
Тя ме поглежда със съчувствие, но то бързо преминава в любопитство, когато погледът ù се заковава в нещо.
– Здравей, секси, на три часа! О, той гледа насам! Как е косата ми? Имам ли глазура по лицето? – Кейт започва неистово да бърше бузите си с длани.
Обръщам се на три часа и виждам мъжа от бара в имението – Сам. На дръзкото му лице има широка усмивка, когато вдига бутилката си с бира към мен. Вдигам ръка и се обръщам отново към Кейт.
– Познаваш ли го? – пита тя с недоумение.
– Сам. Беше в имението. Приятел е на Джеси.
– По дяволите! Джеси е член на яката банда. – Тя се кикоти, а очите ù се разширяват от вълнение. – Хей, той идва насам. Представи ме, моля те!
Поклащам глава към нея. Още една първа среща, в която да забие зъби. Сам стига до масата, като все още се усмихва и трапчинката му се показва. Наистина е много сладък с рошавата си коса и с тези бляскащи очи. Отново е с дънки и тениска. Сигурно си пада по небрежния стил.
– Ава, как си?
– Добре съм, Сам. Ти?
– Страхотно. Как е Джеси? – пита той ухилен.
Усещам как лицето ми се изчервява, въпреки че бързо съм стигнала до заключението, че се шегува с мен. Той е приятел на Джеси, би трябвало да знае как е. Свивам рамене, защото наистина не знам какво да кажа. Когато го оставих вчера, беше запалил всичките си сексуални цилиндри и дишаше тежко като отчаян покварен загубеняк. Сега очаквам да е леко побеснял, защото отмених срещата ни. Не, зачерквам това. Знам, че е побеснял. Упоритите му обаждания ми го показват.
Усещам остро сритване по пищяла и поглеждам нагоре, за да видя как Кейт ми се мръщи.
– О, Сам, това е Кейт. Кейт, запознай се със Сам! – Размахвам ръка между двамата и наблюдавам как Кейт се превръща в ангел, подавайки ръка на Сам, който се усмихва, преди да я поеме.
– Приятно ми е да се запознаем, Кейт – казва той спокойно, като все още се усмихва и прокарва свободната си ръка през тъмнорусата си коса.
– И на мен. – Тя се изкикотва, когато Сам ù прави комплимент за дивата червена коса, а ръцете им са все още преплетени.
Телефонът ми известява получено съобщение и за да не наблюдавам безсрамното флиртуване, което протича пред мен, аз го взимам и отварям съобщението с едно затворено око.
Хубаво е да има СЕРИОЗНА причина да ме отрежеш, а необходимостта ти от време не е такава! За твое добро е някой да умира. Напълно ще полудея, жено! НЯМА ЦЕЛУВКА
Горкият ми скапан мозък ще се пръсне. Какво ми става? Оставям телефона на масата и вдигам поглед. Кейт е в разгара на най-доброто си флиртуване, което някога съм виждала. И ръцете им все още са сплетени.
Тя за миг отклонява вниманието си от Сам, за да ме погледне.
– Джеси?
– Джеси? – повтаря Сам, обръщайки поглед към мен.
– Да – отговарям небрежно, сякаш няма значение и отпивам така нужната глътка от обедното ми вино.
Седя пренебрегната цяла вечност, докато Кейт и Сам разговарят и се смеят. Това ме устройва чудесно, но също така ми дава прекалено много време за мислене. Това не е добре. Трябва ми тишина. Спокойствие. И бутилка вино. Тогава вече бих могла да оставя сърцето и мозъкът ми да се нахвърлят един на друг.