Изправям се нетърпелива да се върна на работа и да се опитам да се заема с нещо.
– Кейт – усмихвам се сладко, когато тя най-после откъсва алчните си сини очи от Сам, – нямаше ли среща в два и половина?
– Не. – Тя също ми се усмихва, но много по-сърдечно.
Присвивам очи към нея игриво и вдигам чантата и телефона.
– Значи ще се видим по-късно. Радвам се, че се срещнахме, Сам.
Той ме целува по бузата.
– Да и аз, Ава. Не се предавай!
Обръщам се, за да тръгна, и виждам Джеси да стои зад мен и да ме гледа свирепо като бясно куче. Изглежда възхитително в тъмносивия си костюм.
– Кой е умрял? – изръмжава.
Свивам се на място, докато той ми се мръщи страшно.
– Няма начин да ме разкараш, Ава.
Кейт започва да гледа навсякъде, но не в нашата посока, а Сам се справя наистина зле, като се опитва да изглежда незаинтересован.
– Трябва да се връщам на работа – казвам тихо, заобикалям го и напускам бара.
Излизам на „Пикадили“ и се вливам в обедната тълпа, като знам, че той ме следва. Усещам пронизващите му зелени очи да се забиват в гърба ми, затова ускорявам крачка с намерението да стигна до офиса, където ще съм в безопасност от неговата ярост и от разпита му.
Минавам през входа на офиса, но едва съм стигнала до бюрото си, когато той ме сграбчва и ме понася навън.
– Какво правиш, по дяволите? – крещя му, но той не ми обръща внимание и ме изнася от офиса с дългите си равномерни крачки. Стискам с ръце гърба му и поглеждам нагоре, за да видя Том, Виктория и Сали със залепени на прозореца лица да зяпат с отворени усти как ме носят по улицата.
– Джеси, мамка му! Пусни ме долу веднага!
Той ме оставя да се плъзна по тялото му (преднамерено бавно, за да усетя всеки твърд мускул по възхитителната му гръд) и ме спира преди краката ми да докоснат земята. Държи ме за кръста, така че устните ми са на едно ниво с неговите, а безсрамната му ерекция се трие в мен на точното място. Той е бесен и възбуден?
Предателски стон се изплъзва от устните ми, когато Джеси се притиска в мен, а горещият му ментов дъх докосва устните ми. Сетивата ми отново са похитени само от допира, докато той ме държи на едно място пред всичките ми колеги, които са се строили на вратата на офиса и се боричкат за най-добра гледка.
– Езикът! Ти ме отряза. – Той притиска устни към моите, преди да се отдръпне, а чертите му омекват, докато ме гледа очакващо.
– Съжалявам. – Отклонявам очи от пронизващия взор и не знам какво друго да кажа. Противоречивите ми мисли вече са напълно объркани. Той мълчи няколко мига и аз бавно вдигам поглед към него. Това може да се окаже грешка.
Джеси поклаща леко глава, а после напада устните ми насред Брутън Стрийт. Той ми напомня. Пръстите ми се промъкват в косата му и аз се предавам на устните му, към които вече съм пристрастена. Той безсрамно ме поглъща, без да обръща внимание на обедната тълпа пешеходци, които минават и ни зяпат.
– За какво ти трябва време? – притиска слабините си напред агресивно и изтръгва стон от устните ми.
– За да помисля.
– Не мисли, Ава! – заповядва той с тон, който ме предизвиква да не се подчиня. – Между нас има нещо. Приеми го! – Той ме освобождава и краката ми стъпват на земята. Загубата на опора ме кара да залитна напред.
Джеси сграбчва ръката ми над лакътя, за да ме закрепи, и през мен преминава остра болка, която ме изтръгва от омагьосаното ми състояние, и аз вдишвам рязко. Той ме пуска и отстъпва назад, а очите му са съсредоточени върху няколкото синини, оставени ми от господин Плешив Ягуар. На челюстта му започва да играе един мускул и гърдите му се издуват, докато се взира в ръката ми.
– Добре съм. – Покривам с длан ръката си, с надеждата, че ако скрия мястото, той може да се отърси от яростното си състояние. Със сигурност изглежда готов на убийство. Изобщо не се чувствам удобно, когато зелените му очи потъмняват.
Накрая той разтърсва леко глава и си тръгва, без да каже друга дума, оставяйки ме да стоя на тротоара и да се чудя какво стана току-що. Поглеждам надолу към земята, а очите ми се стрелкат наоколо, сякаш търсят отговора, написан с тебешир на бордюра.
Това ли е? Свърши ли? Изражението му го показа, но не съм сигурна какво изпитвам сега. В един миг той притиска хълбоци в мен със стон, в следващия ме гледа с чисто раздразнение. Как се предполага да го разбера? Наистина не знам, затова се отърсвам от мечтанието си и се отправям обратно към офиса.
Мълчанието е неловко. Очевидно е, че всички се преструват на заети.
– Добре ли си? – пита Том, докато бавно минава покрай бюрото ми. Поглеждам нагоре и виждам, че обичайното му любопитно изражение е заменено със загриженост.