– Добре съм. Нито дума на Патрик! – Това излиза по-сурово, отколкото възнамерявах.
– Разбира се, няма да кажа нищо повече. – Вдига ръце в защита той.
„Мамка му!“ Остава само Патрик да открие, че имам връзка с клиент. Трябваше да съм по-силна и да устоя на опитите за сближаване на Джеси. Не се чувствам много удобно от това, което изпитвам точно сега. Мисля... Мисля, че съм... изоставена.
Буквално изпълзявам през входната врата и се сривам изтощена. Кейт е в кухнята, виси през прозореца и пуши нагло цигара.
– Трябва да престанеш – мъмря я. Тя не пуши много, само от време на време, но въпреки всичко това е лош навик.
Тя дръпва за последно и хвърля фаса през прозореца, преди да слезе бързо от плота.
– Помага ми да мисля – защитава се. – Къде е виното? – Грабва чантата ми от мен, отваря я и ме поглежда с възмущение. Извършила съм смъртен грях – забравила съм виното.
Свивам рамене. Имах други неща в главата.
– Съжалявам.
Тя ме поглежда със съчувствие.
– Ще отида до магазина, а ти се преоблечи! Риба и картофки? – Взима чантата си от масата, докато нахлузва джапанките на краката си.
– Само картофки. – Тръгвам по коридора към стаята си с чувството, че съм празна.
Седя с Кейт на дивана и побутвам картофките в чинията си. Нямам никакъв апетит и почти не обръщам внимание на „Приятели“. Умът ми е на сто места и съм бясна на себе си, че съм го позволила.
– Хайде, изплюй камъчето! – настоява Кейт.
Обръщам се към сприхавата си приятелка с парче картоф, поднесен към устата ми. Била съм идиотка, ако съм мислела, че тихото цупене ще ми се размине. Свивам рамене уклончиво, пъхам картофа в устата си и дъвча мързеливо. Говоренето само ще подчертае факта, че съм потисната от това. А „това“ е мъж.
– Харесваш го.
Да, харесвам го. Не искам да е така, но го харесвам.
– Той е проблем. Видя го днес – оплаквам се.
Тя драматично извърта очи и се хвърля обратно на дивана.
– Ава, това, което видях, беше мъж, луд по жена. – Тя оставя чинията си на масичката пред дивана.
Мръщя се.
– Тогава защо ме изостави?
Светлото ù чело се смръщва.
– Изостави ли те?
Осъзнавам грешката си веднага.
– Нямах това предвид. Последва ме до офиса, каза ми, че няма да ми даде никакво време, после си отиде.
– Ти обади ли му се?
– Не – отговарям тихо. Това е времето, което исках и от което се нуждая. Но не мислех, че ще се чувствам толкова празна. Опитвам се да сменя темата. – Трябва да знаеш, че Дан се връща.
Стенанието, което изпълва стаята, е точно каквото очаквах.
– Добре, стига да не трябва да го виждам.
– Заминава първо при мама и татко, така че си в безопасност за известно време.
– Добре – изстрелва тя бързо и се отнася в мисли.
Трябва да я върна в реалността, и то бързо.
– Сам? – питам с вдигната вежда. Върши работа. Кейт веднага се оживява.
– Не е ли сладък? Взе телефонния номера ми.
– Ти си лека жена, Кейт Матюс – смея се аз.
– Знам! – изписква тя и отново става сериозна. – Хей, ти си лукава кучка!
– Какво?
– Говорехме за теб.
– Предпочитам да не говорим. – Облягам се назад и се настанявам удобно. – Да гледаме това!
Кейт бавно се обръща към телевизора.
– Харесвам Джеси – казва тихо, сякаш се бои да го признае, сякаш е грешно да го харесва. – Просто казвам. Той е богат, страшно готин и очевидно много си е паднал по теб. Един мъж не се държи така, когато става въпрос само за чукане, Ава.
Е, може и така да е, но това не променя факта, че изчезна и телефонът ми не е звънял оттогава. Това несъмнено е добре. Трябва да продължа да си го повтарям.
– Какво ще кажеш за едно подобаващо излизане в събота вечер? – питам. Въпросът е тъп и вече знам отговора му.
Погледът, който ми хвърля, е дяволит. Аз ù се ухилвам.
Тринадесета глава
На следващия ден влизам в хотел „Роял парк“ в дванайсет и петнайсет, готова за среща с Микаел ван дер Хаус. Упътена съм към уютен кът с плюшени дивани, позлатени рамки по стените и богато украсена камина, която властва над цялото помещение. Типично великолепие. Предлагат ми чай, пред който предпочитам вода (ужасно е горещо и черната ми тясна рокля е полепнала по мен) и двайсет минути по-късно господин Ван дер Хаус влиза с безупречен вид. Наистина е много красив. Усмихва ми се весело и разкрива един перфектен ред бели зъби. Какво ми става, че започвам да се вглеждам в по-стари мъже? Прибързано избивам неволните си мисли.
– Ава, моля те, приеми извиненията ми! Не е в стила ми да карам дамите да ме чака – мекият му датски акцент е едва забележим, но много секси.