Щом приближавам, тя надига глас, за да надвика музиката.
– Ава, това е Грег.
Усмихвам се и подавам учтиво ръка. Той изглежда достатъчно нормален.
– Здрасти, приятно ми е да се запознаем.
– Да, и на мен. – Моментално се обръща към Кейт, поставя ръка на задника ù и я повежда към един ъгъл. Тя не го спира.
– Ава!
Обръщам се към познатия глас и забелязвам Мат да идва право към мен. Нужна ми е цялата пиянска воля, за да не изстена. Той ме сграбчва, притиска ме към гърдите си и напълно ме шашардисва. Никога не ме е прегръщал така, дори когато бяхме заедно.
Отдръпва се и ме целува по бузата, като се задържа по-дълго от необходимото.
– Как си?
– Добре. – Отскубвам се от него.
– Изглеждаш добре – казва той весело. – Искаш ли питие?
– Не, благодаря. – Мръщя му се, напълно озадачена. Не сме имали контакт, откакто се разделихме и въпреки че всички твърдят, че могат да останат приятели след раздялата, това никога не се получава, особено ако единият е чукал половин Лондон зад гърба на другия. Той започва да се върти и да се държи нервно, което ме кара да се чувствам невероятно неудобно. Отпивам от виното си и го гледам през ръба на чашата как помръдва и си играе с ръба на халбата. Какво го гризе?
Накрая той поема дълбоко въздух.
– Липсваше ми – казва решително и кратко.
Чашата ми се носи към устните ми, когато той продължава.
– Бях пълен тъпак. Не заслужавам втори шанс...
Засмивам се подигравателно и едва не изплювам виното си върху него.
– Втори шанс ли?
Той отпуска глава в знак на поражение.
– Да, добре. Разбирам те. – Вдига глава и лицето му е искрено и влюбено. – Няма да се повтори, обещавам.
Той шега ли си прави с мен? Колко пъти съм слушала същите вехти глупости? Той винаги изневерява.
– Мат, съжалявам, но това никога няма да се случи – казвам му решително и спокойно. Той се опулва от изненада и аз клатя леко глава, за да потвърдя думите си. Наблюдавам го как потъва в мисли, а после ръката му се вдига и погалва моята нежно.
– Беше ни толкова хубаво заедно.
– Не, не беше – смея се. Нямам намерение да звуча толкова снизходително, но се получава естествено. Единственият човек в нашата връзка, на когото му беше хубаво, беше той и то защото аз бях сляпа тъпачка.
Извръщам се, за да поставя празната си чаша на бара, главно за да разкарам ръката на Мат от мен, без да се налага да я отърсвам, а когато се обръщам отново, него вече го няма. Отнема ми няколко секунди, докато подредя събитията, които се разиграват пред очите ми, но когато успявам, зяпвам ужасена.
Джеси го е стиснал за гушата и го е приковал към една колона.
Четиринадесета глава
– Дръж си шибаните ръце далеч от нея! – ръмжи Джеси в стреснатото лице на Мат. Откъде се появи той? Само това ми трябва. Излязла съм да се забавлявам и се предполага, че съм се отървала от всички арогантни мъже, а сега имам двама.
– Джеси, пусни го! Той не правеше нищо. – Мат ме поглежда благодарно и знае, че малко послъгвам. Нежно галя ръката на Джеси, в опит да го успокоя, като пренебрегвам топлите твърди мускули. Изглежда сякаш може да избухне от гняв.
– Кой е този, мамка му? – крещи той, от което и двамата с Мат трепваме. Не искам да му казвам. Исусе, той изглежда готов на убийство.
– Какво става? – Кейт пристига до мен, бързо оценява ситуацията и ахва, когато вижда бившия ми приятел прикован. – О...
– Джеси, пусни го!
Той изглежда не ме чува. Какво да правя? Вече се чувствам извън релси, а той още не ме е погледнал. Едва ли мога да си тръгна и да оставя Мат да понесе силата на неоправдания гняв на Джеси, въпреки че мисля, че е пълен идиот.
Чувствам се повече от облекчена, когато на сцената се появява Сам.
– Сам, моля те, оправи се с глупавия си приятел! – обръщам се към Кейт. – Хайде!
Очите на Кейт блясват като Фестивала на светлините в Блакпул при неочакваното пристигане на Сам. Чувам го как спокойно уговаря Джеси да пусне гърлото на Мат, докато дърпам Кейт към дансинга.
– За какво беше всичко това? – пита тя.
– Недей! – изстенвам. Ако кажа на Кейт, какво се случи току-що, тя най-вероятно ще се сбие с Джеси и лично ще удуши Мат. – Какво стана с Грег?
– Той е пълен капут. Ела! – тя поема напред. – Да танцуваме!
Том и Виктория ни посрещат с размахани ръце, когато отиваме при тях на дансинга. От предишното ми отпуснато състояние не е останало нищо, умът ми буквално е удавен в безпокойство. Шашардисана съм от появата на Джеси дори повече, отколкото от появата на Мат.