Минава половин час и поредица от страхотни парчета, без да видя или чуя Джеси. Сам сигурно го е изхвърлил или може би пазачите. Изобщо не ми пука за Мат. Свободна съм да се върна към страхотната нощ – такава, каквато беше, докато Джеси не я съсипа. Всички мъки, които ми причини изчезването му, вече са пометени от неразумното му поведение.
Давам сигнал на Кейт, че отивам на бара и се усмихвам, когато тя поклаща рамене в знак, че е разбрала.
Докато чакам да ме обслужат, безпокойството ми нараства и знам, че е така, защото той още е тук. Всички косъмчета по тила ми настръхват, обръщам се и виждам Джеси, облегнат на същата колона, за която беше приковал Мат преди няма и час. Суровият му поглед ме пронизва, докато Сам и другият мъж от имението – Дрю – разговарят и пият. Но Джеси не се включва в разговора. Не, той стои там и изглежда също толкова ядосан, колкото преди, и пробива дупки в мен.
Барманът побутва ръката ми, за да привлече вниманието ми. Обръщам се и приемам питиетата, които ми подава през бара. Плащам му и се опитвам да се върна при другите, но не мога да помръдна. Усещам очите на Джеси да прогарят гърба ми. Знам, че трябва просто да си тръгна, но магнетичният ефект, който има върху мен, кара тялото ми да се обърне към него вместо това. Мигновено съм погълната от очите му и се чувствам напълно обездвижена. Мога да мисля единствено за гласа му, за миризмата му и за докосването му. Властта, която има върху мен, притъпява интелигентността ми и сърцето ми блъска в див, неравномерен ритъм в ушите ми.
Джеси тръгва към мен и виждам как Сам ме поглежда, докато той напуска групата им. Дрю също ми хвърля поглед. И двамата изглеждат смутени от очевидната цел на Джеси.
Моментално възвръщам разума си, когато Сам грабва ръката на Джеси, за да го дръпне обратно, но бива избутан настрана. Умолявам краката ми да послушат заповедите на мозъка ми и да ме отведат далеч оттук, преди глупавата ми сантименталност да ми позволи отново да стана жертва на физическия му магнетизъм. Зарязвам питието си на бара и хуквам през тълпата, като избутвам хората по пътя си и отчаяно се опитвам да избягам.
Излизам с препъване на улицата и не губя време да махам на такси, а вместо това започвам да тичам, когато чувам, че Джеси ме вика. Не стигам далеч. Той ме хваща лесно, вдига ме и ме отнася в една странична уличка, докато аз крещя и удрям с юмруци по гърба му... от което едва ли има някаква полза.
Спусната съм да стоя на краката си и гърбът ми е подпрян на стената. Опитвам се да вкарам въздух в дробовете си. Не мога да погледна Джеси, защото ще отстъпя. Не трябва да съм в тази шибана позиция! Как се озовах в тази ситуация?
– Ава, погледни ме!
Поклащам глава и се опитвам да избягам, но лесно съм прикована на място.
– По дяволите, Ава!
– Върви си, моля те! – проплаквам и избутвам ръцете му.
– Не, мамка му! Ава!
Просто трябва да се махна. Той няма да ме задържи насила на такова обществено място. Трябва да се отдалеча, да блокирам... да блокирам него. Но вторият ми опит за бягство е също толкова безплоден, колкото и първият. Забелязвам учестеното му дишане, а черната му риза се повдига и спуска заедно с гърдите му. После отчаяно свеждам поглед към дънките му, защото знам, че ако погледна към красивото му лице, веднага ще се озова в неизгодно положение.
– Ава, погледни ме! – настоява той сурово. Притискам ръце към ушите си и приклякам. – Ава, защо правиш това?
Започвам да си тананикам наум, докато се взирам в земята, но усещам как дланите му се стягат около китките ми и той издърпва ръцете ми от ушите.
– Не искам да правя това тук, Ава.
– Тогава недей! – опитвам се да освободя ръката си. – Моля те, просто ме остави да си отида!
Той бавно кляка пред мен, като все още държи китките ми.
– Никога – прошепва.
Сълзите в очите ми преливат и се посипват по голите ми колена.
– Защо правиш това с мен?
Той пуска една от китките ми, стиска брадичката ми и я повдига, така че нямам друг избор, освен да го погледна. Очите му са опулени.
– Какво правя?
О, какъв задник! Безсрамието му няма граници. Използвам свободната си ръка, за да избърша грубо влагата от бузите си, внезапно ужасена, че отново плача за него.
– Ти упорито ме преследваше, бомбардираше ме с обаждания и съобщения, чука ме до безсъзнание, а после изчезна за четири дни. Дори не знам защо. – Издърпвам и другата си ръка от него. – Сега се появяваш и преебаваш вечерта ми.
Той е този, който отмества погледа си засрамен.
– Внимавай с езика! – мърмори той. – Ти поиска време.
– Но ти не беше готов да ми го дадеш. Какво се промени така внезапно? – Поглеждам го и той ми се намръщва. Бръчката на челото му е по-дълбока. Не мога да се справя с това.