Изправям се и го оставям клекнал, но той се пресяга и хваща голите ми крака. Страхът от емоционалното му докосване е напълно основателен. Моментално заставам нащрек, когато топлината, излъчваща се от дланите му, плъзва като горски пожар по кръвоносната ми система.
– Пусни ме, Джеси! – изсъсквам с цялото спокойствие, което треперещите ми гласни струни могат да си позволят.
Той ме поглежда.
– Не.
– Изглежда се справи съвсем добре във вторник.
Той се изправя на крака и плъзва длани по задната страна на краката ми. Това праща искри между бедрата ми.
– Бях бесен – казва той тихо и се извисява над мен.
– Все още си бесен.
– Защото току-що открих, че бившият ти приятел се лигави върху теб.
– Той не се лигавеше – отвръщам и благодаря на всичко свято, че не е чул разговора ни. – И как разбра, че е той?
– Изтръгнах истината от него – крещи той. – Повече няма да го виждаш, Ава.
Пренебрегвам глупавото му настояване. Няма никакво право да ми поставя условия. Фактът, че бих направила всичко по силите си, за да избегна Мат, изобщо няма никаква връзка.
– Знаеше ли, че ще бъда тук? – питам. Той се взира в мен, но не отговаря. – Знаел си, че ще бъда тук, нали? – притискам го.
– Сам – предлага той.
– Сам?
Лицето му е безизразно като на покерджия.
– Той звънна на Кейт.
Тази подла гъска! Не мога да повярвам, че ми е причинила това. Ще си разменим някои сериозно думи, щом я сгащя.
– Сега ще те целуна. – От тона му разбирам, че съм обречена. – Имаш късмет, защото ако бяхме на друго място, щеше да получаваш напомняне... точно... сега.
Ахвам, когато прави стъпката напред, която е нужна, за да стопи разстоянието между нас, а със стената зад мен няма накъде да отстъпвам.
– Харесвам роклята ти – прошепва той и гали голата ми ръка с върха на пръста си. – Прекалено е къса, но ми харесва. – Той се навежда и се притиска в шията ми със стон. Коленете ми се огъват. Проклет да е! Проклета да съм и аз!
Очите ми се затварят без команда и главата ми се обръща в посока на горещия му дъх върху шията ми. Волята ми се пръска по вятъра просто ей така. Невъзможно е. Той е невъзможен.
Усещам как прикляка, ръката му се плъзва под задника ми и без никакво усилие той ме дръпва, изправя се на крака и ме вдига от земята. Подпирам се на гърдите му и поглеждам надолу към блестящите му зелени очи.
„Край на играта!“
– Имаш ли някаква представа какво ми причиняваш? – дрезгавият му глас се накъсва, когато поглежда нагоре към мен. – Аз съм шибана развалина, Ава.
Той ли е развалина?
Джеси отпуска леко захвата си, тялото ми се плъзва надолу по неговото, устните ни се срещат и той ме подпира на стената. Нямам време да се тревожа от местоположението ни. Твърде обладана съм от желанията си, за да спра целувките му. Езикът му се плъзга по ръба на затворените ми устни, изкушава ги да се отворят и аз съм бясна на себе си, че отвръщам. Но досега трябваше да знам, че това е неизбежно. Отвръщам на страстта му, както правя винаги, посрещам езика му с моя и сплитам ръце в косата му.
Той простенва дълбоко и ниско и сключва свободната си ръка в основата на врата ми, за да ме задържи на място, докато притиска тялото си в моето. Устните ни се сливат и езиците ни започват да се сблъскват, да се въртят и да се нападат един друг. Това е властна, настойчива целувка и аз отново се връщам в първоначална позиция – предавам се само с една целувка. Този мъж ме прави слаба. Безпомощна.
Той се откъсва и ме оставя задъхана. Усещам свирепото надигане на гърдите му, притиснати в моите. Опираме чела и ноздрите ми мигновено са завладени от ментовия му дъх.
– Ето те – въздъхва той сигурно.
– Пак ме хвана.
Той се усмихва леко и прави кръгове с носа си около моя.
– Липсваше ми, бебче.
– Тогава защо си тръгна?
– Нямам представа. – Целува продължително устните ми и ме оставя да се спусна надолу по тялото му. Усещам неоспоримия твърд хълм на възбудата му, докато се плъзгам по слабините му. Поглеждам нагоре и виждам, че в ъгълчетата на устните му трепти мрачна усмивка. – Би трябвало да те принудя да оправиш това. – Той слага ръка на чатала си и очите ми се разширяват от шок. Мамка му, вероятно бих го направила. Той помита всичкия ми разум и стъпква рационалното ми мислене. Плаша се от физическото влияние, което има върху мен. – Но няма да коленичиш пред мен тук. Ще се сприятеляваме по-късно.
Не съм сигурна дали съм разочарована, или облекчена.
Той протяга ръка с усмивка и разбира се, аз я поемам и го оставям да ме поведе назад към заведението.