Когато отварям очи, той се е навел, гледа пияните ми очи и клати глава.
– Хайде, жено! Ще те отведа у дома.
Не споря. Прекалено съм пияна, за да правя каквото и да било... дори да стоя.
Представена съм на всички подред, всички ме целуват по бузата, докато Джеси ме подпира права. След като е сигурен, че съм си взела довиждане, ме повежда навън от бара и ме е срам да призная, но истината е, че ако ръката му не е около кръста ми, за да ме придържа, ще се пльосна по лице.
Свежият въздух ме удря и ме кара леко да се олюлея, но той ме вдига и скоро усещам познатата утеха на гърдите му до бузата си, докато ме носи към колата си.
– Няма да повърнеш върху мен, нали? – пита.
– Не. – Смея се нацупено.
– Сигурна ли си? – Той се смее и усещам вибрациите от гърдите му да минават през мен.
– Добре съм – мърморя в ризата му. Говори като татко. Дали е достатъчно стар, за да ми бъде баща?
– Добре, но ще е добре да ме предупредиш няколко секунди по-рано. Сега ще те сложа в колата.
– Няма да повърна – настоявам.
Усещам как ме оставя в колата, усещам и студената кожа под бедрата си, когато се отпускам на седалката. Той се навежда над мен и закопчава колана ми, а свежият му аромат на вода и ментовият му дъх нахлуват в ноздрите ми. Разпознавам ги дори в пияно състояние. Когато се отдръпва, все още в зрителното ми поле, вече са двама. Опитвам се да се съсредоточа и накрая погледът ми спира на огромна усмивка.
– Очарователна си дори когато краката не те слушат. – Той се навежда и целува устните ми целомъдрено. – Идваш у дома с мен.
– Ти обичаш да командваш – оплаквам се.
– Свиквай!
Той пали колата и вибрациите от двигателя моментално причиняват бъркотия в пълния ми с вино стомах. Чувам го как се смее.
– Джеси?
– Да, Ава?
– На колко години си?
Определено чувам как въздиша.
– На двадесет и пет.
Наистина съм много пияна и колата започва да се върти, въпреки че очите ми са затворени.
– Няма значение на колко години си – промърморвам.
– Така ли?
– Да, така. Нищо няма значение... Обичам те независимо от всичко.
Чувам остро поемане на въздух, преди да изгубя съзнание.
Петнадесета глава
„Ох!“
Присвивам очи от ярката светлина, която блъска чувствителните ми очи и отново ги затварям, като се извъртам на една страна. Моментално осъзнавам, че не съм в собственото си легло. Очите ми се отварят рязко и аз сядам. „О, ох!“
Стискам глава с ръце, за да намаля болката, но освен ако не пръсна мозъка си, нищо няма да облекчи думкането. Това е нелечим махмурлук. Знам го.
Оглеждам стаята и разпознавам обкръжението си веднага. Намирам се в главната спалня на „Луссо“, но нямам никаква представа как съм се озовала тук. Никога не съм била толкова пияна, че паметта да ми изневери. Опитвам да възстановя станалото снощи и веднага си спомням бара и Джеси...
Сграбчвам завивките и ги повдигам, за да погледна отдолу и откривам, че съм по сутиен и бикини, така че не мога да си представя да е имало чукане в стила на Джеси. Усмихвам се.
О, Боже, нуждая се от четка за зъби и от вода спешно. Внимателно се изправям, разплитам се от чаршафите и полъхът, който предизвиквам, донася до ноздрите ми прекрасната миризма на Джеси. Всяко леко движение се забива в горката ми глава, а когато се изправям само по бельо, се олюлявам. Още съм пияна.
– И как е моята дама тази сутрин? – Той идва бавно към мен и изглежда прекалено възхитителен в тесните си бели боксерки и с разрошената си от съня коса. Знам, че вероятно изглеждам ужасно със спусната коса и грим на корички.
– Ужасно – признавам раздразнително. Чувам как тихичко се подсмихва. Ако можех да координирам движенията си, щях да замахна към него. Ръцете му ме обгръщат и, благодарна за подкрепата, заравям глава в гърдите му.
– Искаш ли закуска? – пита и гали косата ми. Дори нежното потриване по косата ми е непоносимо силно и аз едва не повръщам при мисълта за храна. Сигурно е усетил сухите ми напъни и разтърсването на тялото ми, защото отново се смее. – Само вода тогава?
– Да, моля! – мърморя притисната в гърдите му.
– Ела тук! – Той ме вдига, отнася ме в кухнята и ме поставя нежно на плота.
– О! – Мамка му, студен е!
Той се смее и отпуска ръцете си бавно, сякаш се страхува, че ще падна. Възможно е. Чувствам се отвратително. Стискам ръба на плота, за да се закрепя, и гледам през полуотворени очи как Джеси отваря почти всички шкафове в кухнята, преди да намери този с чашите.