– Не знаеш къде държиш собствените си чаши ли?
Той тършува в едно чекмедже и вади бяло пакетче.
– Уча се. Икономката се опита да ми обясни, но бях малко разсеян. – Той разкъсва пакетчето и го изсипва в чаша. Мускулите на гърба му играят, когато взима бутилка вода от хладилника и пълни бързо чашата, преди да се върне при мен. – „Алка-Зелцер“. Ще те оправи за час. Пий!
Посягам да взема чашата от него, но ръцете ми нямат връзка с мозъка. Без да каже нито дума, Джеси застава между бедрата ми и вдига чашата до устните ми. Изпивам всичко.
– Още?
Поклащам глава.
– Повече никога няма да пия – мрънкам и падам напред върху гърдите му.
– Това ще ме зарадва безкрайно. – Той гали гърба ми. – Обещай ми да не се докарваш до това състояние, когато не сме заедно, за да се грижа за теб?
– Карахме ли се? – питам, като си спомням спора ни отвън, но като че ли след това бяхме приятели.
Той въздъхва.
– Не, отстъпих властта временно.
– Това трябва да е било предизвикателство – отговарям сухо.
Той се пресяга, опъва презрамката на сутиена ми и я оставя да шляпне върху кожата ми.
– Беше, но ти си струваш усилията. – Той обръща лицето си към мен, целува косата ми, а след това се отдръпва и съсредоточава погледа си върху полуголото ми тяло. – Обичам те в дантела – казва тихо и проследява ръба на бикините ми. – Душ? – Кимвам и го обгръщам с ръце и крака, докато ме смъква от плота.
Отнася ме обратно нагоре по стълбите в банята и ме слага на крака пред душа. Поклащам се, докато той пуска водата и щом отново застава пред мен, се отпускам напред към гърдите му.
– Наистина се самосъжаляваш, нали? – Той ме вдига и ме поставя върху плота. – Имам мили спомени от това как седиш точно тук.
Мръщя се наум, но после осъзнавам... първата ни сексуална среща беше точно тук, вечерта на откриването на „Луссо“. Поглеждам към премрежените му зелени очи, които се взират надолу в мен.
– Най-после съм там, където ме искаш, нали?
Той обгръща с длан бузата ми.
– Все някога щеше да стане, Ава. – Грабва четката си за зъби, изстисква малко паста върху нея и завинтва капачката на тубичката. – Отвори! – нарежда.
Започва да четка зъбите ми нежно, като държи челюстта ми със свободната си ръка. Наблюдавам го как се съсредоточава върху леките кръговидни движения в устата ми, докато моите прозрения от дансинга се връщат в ума ми. Спомням си момента, в който най-после признах на себе си, че определено съм влюбена в този мъж. Не бях толкова пияна, когато това малко разкритие се разби в напоения ми с вино мозък.
Вдигам ръка и я полагам на бузата му, поглежда ме, а устните му се разтварят леко. Спира четкането, обръща лице в дланта ми и я целува нежно. Да, обичам го. Боже, какво ще правя?
– Плюй! – казва тихо.
Отпускам ръка от лицето му и се навеждам над мивката, за да отърва устата си от пастата за зъби, след което се обръщам към него.
– Благодаря – произнасям с дрезгавия си глас.
Ъгълчето на устните му се извива в полуусмивка.
– Това е толкова в моя полза, колкото и в твоя. – Той се навежда, целува ме бавно и нежно, а езикът му минава през устата ми леко. – Махмурлукът ти е ужасен. Мога ли да направя нещо, за да ти стане по-добре? Той ме изправя пред себе си и се пресяга, за да стисне дупето ми, като ме задържа права.
– Имаш ли пистолет? – питам го сериозно. Един куршум би спрял туптенето в главата ми.
Той се разсмива искрено.
– Толкова ли е зле?
– Да. Защо ти е толкова смешно?
– Не е. Съжалявам. – Изражението на лицето му се променя и прокарва средния си пръст по бузата ми. – Сега ще оправя нещата.
О? Алкохолът явно не е убил либидото ми, защото всеки дехидратиран нерв в тялото ми изведнъж оживя. Сигурно изглеждам ужасно, а той се натиска с мен?
Пресяга се зад гърба ми, разкопчава сутиена ми и го маха, след което се навежда и целува бързо всяко от зърната ми. Те се втвърдяват моментално от краткия допир с устните му, а гърдите ми натежават. Тялото ми е напълно разсеяно от последиците от алкохола и сега трепти в очакване на допира му.
Той вдига глава, а устните му намират моите. Ръцете ми се плъзгат нагоре по неговите и се заравят в меката му руса коса. Боже, това ми липсваше. Минали са едва четири дни, но ми е липсвало толкова, че ме плаши.
– Мога да се пристрастя към теб – изрича шепнешком. – Сега ще се сприятелим както трябва.
– Не сме ли приятели? – питам. Гласът ми е задъхан и отчаян.
– Не съвсем, но скоро ще бъдем, бебче.
Вълна от тръпки се понася по тялото ми, когато той целува носа ми нежно и се отпуска на колене пред мен. Обгръща хълбоците ми с големите си длани и закачва с палци ръба на бикините ми.