Оглеждам стаята за роклята си и извръщам очи към него, когато не я откривам. Той нахлузва някакви дънки и докато го гледам, буквално ми потичат лиги.
– Без боксерки ли? – питам.
Той се напъхва в тях и внимателно закопчава ципа с мрачна усмивка.
– Не, не искам ненужни бариери. – Тонът му е многозначителен и самоуверен.
Намръщвам се.
– Бариери?
Намъква през главата си бяла тениска и я издърпва надолу по релефните си коремни мускули. Зяпвам.
– Да, бариери – потвърждава той с дрезгав глас. Идва с широки крачки до голото ми тяло и полага длан на тила ми, за да приближи лицето ми до своето. – Приготви се! – прошепва и притиска силно устни към моите.
– Къде е роклята ми? – питам.
Той ме пуска.
– Не знам – казва равнодушно и излиза небрежно от стаята.
Какво? Сигурно той я е свалил, защото аз изобщо не бях във форма да координирам действията си снощи. Отивам в банята, за да си взема бельото. Поне това знам къде е... не, не знам. Сутиенът и бикините ми са изчезнали.
Добре, значи играе игрички. Отивам до гардероба му, намирам най-скъпата по моя преценка риза на закачалка и я надявам, след което слизам по стълбите. Откривам го в кухнята. Седи потопил пръст в буркан с фъстъчено масло. Носът ми се сбръчква от отвращение.
Усмивката му ме заслепява, когато поглежда към мен, а устните му се свиват около намазания с фъстъчено масло пръст.
– Ела тук! – нарежда ми.
Стоя на входа полугола, само с ризата на гърба ми и му се мръщя.
– Няма – възразявам и гледам как усмивката му избледнява до права черта.
– Ела... тук! – той набляга на всяка дума бавно.
– Кажи ми къде е роклята ми! – предизвиквам го.
Той присвива очи към мен и оставя буркана с фъстъчено масло на плота спокойно и прецизно. Мислите му отново препускат здраво, а пръстът му тупка по плота свирепо, докато се взира в мен.
– Имаш три секунди – заявява той с мрачен глас и безизразно лице.
Вдигам вежди.
– Три секунди за какво?
– Да докараш задника си тук – гласът му е свиреп. – Три...
Очите ми се разширяват. Сериозно ли говори?
– Какво става, ако не стигна при теб до нула?
– Искаш ли да откриеш? – Остава напълно невъзмутим. – Две...
Искам ли да открия? По дяволите, той не ми дава достатъчно време дори да притичам.
– Едно...
„Мамка му!“ Изстрелвам се напред с протегнати ръце и се блъсвам в коравото му тяло. Не мога да сбъркам израза на задоволство, който зървам за миг, преди главата ми да се зарови във врата му. Дори не знам какво ще стане на нула, но обичам ръцете му да ме обгръщат, така че наистина не е нужно голямо усилие на мозъка, за да реша. Сгушвам лице в ямката между гърдите му и прокарвам пръсти по гърба му. Усещам пулса му бавен и равномерен под ухото си. Той въздиша и се изправя, като ме поставя на плота и прокарва ръце между бедрата ми. Дланите му спират в най-високата точка на краката ми.
– Харесвам ризата ти. – Той плъзга длани по бедрата ми.
– Скъпа ли е? – питам нацупено.
– Много. – Усмихва се самодоволно. Разбрал е играта ми. – Какво помниш от снощи?
Какво помня от снощи ли? Бях нелепо пияна, шокиращо безсрамна на дансинга и признах пред себе си, че съм влюбена в него. Но няма нужда той да знае последното.
– Ти си добър танцьор – казвам вместо това.
– Какво да кажа? Страшно харесвам Джей Ти – отхвърля темата бързо. – Какво още си спомняш?
– Защо? – питам намръщена.
Той въздиша.
– Помниш ли, че видя бившия си?
– Да. – Няма смисъл да го предизвиквам за това. Не искам да се виждам с Мат.
– В кой момент ти се губи всичко?
– Не помня как съм се прибрала, ако това питаш. Наистина осъзнавам, че беше глупаво и страшно безотговорно да се напия.
– Помниш ли нещо след бара?
– Не – признавам. Това не ми се беше случвало никога.
– Жалко. – Трескаво ме гледа със зелените си очи, сякаш търси нещо. Нямам представа какво. Той се навежда напред, целува ме нежно по устните и поглажда с длан лицето ми.
– На колко години си? – питам и го поглеждам право в очите.
Той отново лепва устни върху моите, подмамва ги да се отворят и бавно завърта езика си около устата ми, след което захапва долната ми устна и дръпва нежно.
– На двайсет и шест – прошепва и целува устните ми леко.
– Пропусна двайсет и пет – мънкам, затворила очи в пълно доволство.
– Не, не съм. Ти просто не помниш, че си ме питала.
– О! След бара ли?
Той потрива носа си в моя.
– Да, след бара. – Отдръпва се и прокарва палец по долната ми устна. – По-добре ли се чувсташ?
– Да, но трябва да ме нахраниш.