Той се засмива и ме целува нежно.
– Да не ми заповядваш?
– Да – казвам надменно. – Дай ми дрехите!
Той присвива очи към мен, хваща хълбока ми, стиска го силно и от това аз се разтърсвам върху плота.
– Кой командва, Ава?
– За какво говориш? – питам, докато се заливам от смях при всяко стискане, което ми причинява мъчителен гъдел.
– Говоря за това колко по-лесно ще се разбираме, ако признаеш кой командва.
О, не мога да понасям повече.
– Ти.
Той ме пуска моментално.
– Добро момиче. – Сграбчва косата ми и ме дърпа напред, стоварвайки ми силна и енергична целувка. – Не го забравяй!
Разтопявам се в ръцете му и попивам така наречената му сила с дълга, провлечена въздишка, но твърде скоро той ме оставя на плота. Връща се след няколко минути с бельото, роклята, обувките и чантата ми. Мръщя му се, докато ги вземам.
– Не ме гледай така! Няма да носиш повече тази рокля, уверявам те. Сложи ризата върху нея! – Оглежда роклята ми неодобрително, след което излиза от кухнята, за да отговори на някакво обаждане.
Става ми смешно. Кой командва? Аз, ето кой! Мятам дрехите си и ровя в чантата, за да намеря противозачатъчните си хапчета, но след като съм претърсила чантичката с гримовете и съм извадила всичко останало, не откривам никакви хапчета.
– Готова ли си?
Обръщам се и виждам Джеси на входа на кухнята с протегната ръка.
– Две секунди! – Натъпквам нещата обратно в чантата и тръгвам, като поемам протегната ръка.
Веждите му се вдигат.
– Добре, че Кати не е тук. Щеше да ù докараш инфаркт с тази рокля.
– Кати?
– Икономката ми. – Той поглежда към роклята ми неодобрително и започва да закопчава копчетата на ризата си. – Така е по-добре – заключва с лека, доволна усмивка.
Излизаме от асансьора и той ме дърпа през фоайето на „Луссо“. Клайв ме оглежда внимателно, докато минаваме.
– Добро утро, господин Уорд! – поздравява весело. – Изглеждаш по-добре тази сутрин, Ава.
Джеси кимва на Клайв, но не забавя дългите си крачки. Аз се изчервявам силно и се усмихвам мило, докато бързам, за да не изостана.
Опакована съм в „Астън Мартин“-а и съм откарана у дома с обичайната скорост, от която ми настръхва косата, докато Иън Браун успокоява ушите ми.
Шестнадесета глава
Стигаме пред Кейт, аз слизам от колата и го пресрещам на тротоара. Той поглежда надолу към мен с прекрасните си зелени очи. Не искам да си тръгва. Искам да ме върне в своята кула в небето и да ме скрие там завинаги в леглото си... до него. Аз съм робиня на този мъж. Напълно и съвършено завладяна.
Пристъпвам напред, притискам се в гърдите му и наклонявам глава към него, но той стои небрежно с ръце в джобовете. Проблясващите му очи ме гледат, докато се вдигам на пръсти и докосвам с устни неговите. Само това е нужно и той вади ръце от джобовете и ме вдига до гърдите си, гмурва език в устата ми и свирепо взима, каквото иска. Всичко е наред. Може да го има. Ръцете ми сами откриват пътя си и се обвиват около врата му, а аз поемам всичко, докато той ме поглъща напълно. Но съвсем скоро се отдръпва с дълга въздишка и ме оставя без дъх, копнееща за още толкова много. Обръщам се на нестабилните си крака и поемам по пътеката към предната врата на Кейт, умът ми препуска, а сърцето ми бие неумолимо.
Когато стигам до вратата, се извъртам, за да видя как си тръгва, но го откривам съвсем близо зад мен да ме гледа. Смръщвам чело.
– Какво правиш? – питам.
– Ще те изчакам вътре.
– Къде отиваме?
– Идваш на работа с мен – отговаря. Харесва ми как звучи това.
Той отива на работа? Разбира се, хотелите не затварят през уикенда, но какво ще правя аз, докато той работи? Пука ли ми, след като ще съм с него?
– Ти току-що ме целуна за довиждане.
В ъгълчетата на устните му потрепва усмивка.
– Не, Ава. Аз просто те целунах. – Избутва влажен кичур от лицето си. – Приготви се!
– Добре. – Отстъпвам прекалено лесно. Няма да се оплаквам.
Влизаме в дневната и заварваме Кейт и Сам проснати на дивана в плетеница от полуголи ръце и крака да ядат пуканки. Никой от тях не прави опит да се покрие.
– Здрасти, мой човек! – възкликва Сам, когато поглежда нагоре и вижда Джеси.
Очите на Джеси обхождат полуголия Сам и на лицето му се изписва явно неодобрение.
– Как се чувстваш, Ава? – пита Сам.
– Добре. – Хвърлям на Кейт поглед „ела в стаята ми ВЕДНАГА“. – Ще се постарая да не се бавя. – Оставям Джеси в дневната и се оттеглям в стаята си. Крача, докато чакам Кейт.
Тя идва, носейки се плавно, и изглежда доста разрошена.
– Някой изглежда е правил чудесен секс! – казва тя и ми се усмихва с палава усмивка, която е същата като моята.