Мръщя се.
– Аз нямам проблем.
Извръща красивото си лице с невероятните си зелени очи към мен.
– Тогава спри да ме питаш!
Поглеждам го навъсена от раздразнение, но решавам да сменя темата.
– Ами родителите ти?
Правата линия, която оформят устните му, ме кара моментално да съжаля за въпроса.
– Не се виждам с тях.
Облягам се назад и повече не казвам нищо до края на пътуването. Презрителният му подход ме прави още по-любопитна, но също така ме кара да си затворя устата.
Когато отбиваме към имението, Джеси натиска копче на таблото и отваря портите. Виждам Големия Джон да излиза от своя „Рейндж Ровър“, облечен в обичайния си черен костюм и с неизменните слънчеви очила. Кима за поздрав, когато излизам от колата и отивам до Джеси.
– Какво става, Джон? – пита Джеси, поема ръката ми и ме повежда нагоре по стълбите към входа на имението. Потрепервам, като си спомних последния път, когато бях тук. Не мислех, че някога отново ще се върна, но ето ме тук. Поглеждам към Джеси, докато стиска ръката на Големия Джон. Той има напълно делови вид.
– Всичко е наред – буботи Джон и позволява на двама ни да минем пред него, след което тръгва след нас към ресторанта. За десет сутринта в неделната утрин в хотела е изненадващо тихо.
Джеси поръчва закуска. Усмихва ми се, когато уточнява, че правят любимата ми – яйца по бенедиктински със сьомга – и дава нареждане да я донесат в офиса му заедно с капучино по мой вкус – без шоколад и захар. После грабва ръката ми, влачи ме през имението и още щом вратата на кабинета му се затваря, ме обляга на нея и вдига роклята ми до кръста.
Заравя лице в шията ми и ръцете ми се вдигат, за да стиснат тениската му. Неговата свирепост ме изненадва. Бавна и старателна подготовка или силно и бързо нахвърляне – резултатът е все същият. Поемам накъсано дъх и съм готова да се моля.
Натискът на неговото тяло, което ме притиска към вратата, се усилва, устата му намира моята и той захапва устната ми.
– Мокра ли си?
– Да. – Дишам тежко, стиснала тениската му. Достатъчно е само да го погледна и се възбуждам.
Ръцете му оставят гърдите ми, изчезват надолу и чувам звука на отварящ се цип. Забележката му за „без пречки“ вече е напълно ясна. Бикините ми са издърпани настрани.
Нямам време да се подготвя за здравото бързо чукане, което следва. Той вдига единия ми крак на кръста си, намества се и се забива в мен, блъскайки ме във вратата със силен вик. Изкрещявам.
– Тихо! – ръмжи той.
Не ми дава никакво време да свикна. Тласка в мен многократно, наказателно, отново и отново, като ме изстрелва в небето от удоволствие. Стискам устни, за да не изкрещя и отпускам глава на рамото му отчаяно.
– Усещаш ли ме, Ава?
Бог да ми е на помощ, мисля, че ще припадна. Джеси се движи в мен като луд с бързи тласъци и пъшкане.
– Отговори на въпроса!
– Да! Усещам те.
Той продължава да навлиза все по-дълбоко, обзет от зашеметяващо отчаяние. Секунди ме отделят от взрива, а кракът, на който стоях, вече не е да пода.
– Хубаво ли е?
– Боже, да! – крещя аз, въздухът напуска дробовете ми и в този момент съм нападната от алчната уста на Джеси.
– Казах тихо! – Той захапва устната ми почти болезнено.
Изпепеляващият огън, който помита сърцевината ми, пращи, съска, пръска се и ме захвърля в трескаво блаженство, когато достигам върха със силен вик. Устата на Джеси улавя крясъците ми, а умът ми се изпразва. Треперя неконтролируемо до него, но той продължава още известно време, после достига собствената си експлозия и крещи, а членът му пулсира и потръпва, докато излива всичко в мен.
Мили Боже! Главата ми се върти диво. Аз съм напълно възхитена от това, което този мъж прави с мен.
– Може да те водя на работа всеки ден – въздъхва той във врата ми, докато бавно излиза от мен и ме оставя да се плъзна надолу по вратата. – Добре ли си?
– Не ме пускай! – промърморвам в рамото му. Не съм в състояние да пазя равновесие.
Той се смее леко и обвива ръка около кръста ми, за да ме подкрепи. Издухвам косата от лицето си и откривам зашеметяващите му очи.
Усмихвам се.
– Здрасти!
– Ти се върна. – Той притиска устни към моите, вдига ме, отнася ме до дивана и ме поставя на него, а след това вдига панталоните си и закопчава ципа.
Оправям роклята си, отпускам се назад и виждам как в ъгълчетата на устните му трепка усмивка. Контрастът в него от див и настойчив до нежен и внимателен е истински шокиращ. Но аз обичам и двете му емоционални състояния.
Джеси идва, сяда до мен и ме издърпва в скута си.
– Мислех, че може да започнеш да нахвърляш някои идеи.
– Все още ли искаш аз да го проектирам?