– Разбира се.
– Мислех, че ме искаш само заради тялото ми – дразня го и си спечелвам перване по зърното.
– Искам те за много повече неща от тялото ти.
При почукването на вратата се премествам от скута му и мигновено усещам липсата на твърдото му тяло под себе си.
– Влез! – казва той.
Човекът от ресторанта влиза с поднос и го поставя на масичката за кафе.
– Благодаря, Пит.
– Сър! – Той кимва на Джеси и ми отправя приятелска усмивка, преди да излезе.
– Яж си яйцата, бебче! – нарежда Джеси. Аз не губя време и започвам да ям, като му подавам по малко на вилицата, когато поиска.
Щом опразвам чинията, той се усмихва и ме дръпва към неговата част от дивана, като ме приковава с едрото си тяло.
– Искам да те погълна, но трябва да работя, мамка му. – Той ме целува продължително, изръмжава обезсърчено и вади бележник и молив от чекмеджето на бюрото си.
– Ще отида отново да видя стаите. – Ставам от дивана и се сборичкваме през смях, когато взимам молива и се опитвам да мина покрай него.
– Целуни ме!
– Току-що го направих.
– Не ме карай да повтарям, Ава!
Усмихвам се и правя това, което иска, преди да ми бъде позволено да напусна кабинета.
Отварям вратата и виждам, че Големият Джон ме чака, за да ме придружи горе.
– Знам къде отивам, Джон – казвам. Няма нужда да ме придружава през целия път.
– Всичко е наред, момиче. – Той продължава да крачи до мен.
Когато стигаме стъклописа в дъното на стълбите за третия етаж, поглеждам нагоре към широкото стълбище. На върха има няколко дървени врати с красиви кръгли символи, гравирани в дървото. Вратите са затворени и изглеждат доста заплашително, но мислите ми са отвлечени от тях, когато чувам, че се отваря врата. Поглеждам през площадката и виждам мъж да излиза от един апартамент за гости и да закопчава ципа си. Мъжът вдига поглед, вижда, че се взирам в него, и лицето ми пламва. Поглеждам към Джон, който оглежда мъжа и клати глава заплашително. Вълна от тревога преминава по лицето на госта и аз бързо изчезвам през арката, която води към разширението, в опит да избягам от неудобната ситуация.
Влизам в най-далечната стая и поради липсата на мебели се плъзгам по стената и сядам на пода.
Джон подава глава през вратата.
– Позвъни на Джеси, ако ти трябва нещо! – сумти той.
– Мога да отида и да го намеря.
– Не. Обади му се! – повтаря той, затваря вратата и ме оставя да се мръщя в нищото. Трябва ли да звъня на Джеси, ако искам да отида до тоалетна?
Няколко часа по-късно задникът ми е изтръпнал, но вече имам груба скица на поразителна спалня. Прокарвам молива по хартията, засенчвайки и сливайки линии тук-там. Джеси каза, че голямото легло е основно, а огромното легло с четири пилона в центъра на стаята, което съм скицирала, носи лукс и чувственост. Изучавам рисунката и се червя на собствената си работа. Боже, почти еротична е. Откъде се появи това?
Линията на мислите ми е прекъсната, когато вратата се отваря и пред мен се озовава нацупеното лице на Сара. Стена вътрешно. Тази жена е навсякъде... Навсякъде, където е и Джеси.
– Ава, каква приятна изненада! – Тя затваря леко вратата зад себе си, преди да влезе в средата на стаята. Грозно е, но ми се приисква тя да се прекатури на нелепите си токчета. Наистина не харесвам тази жена. Тя вади на показ кучката в мен повече от всеки друг. Приятна изненада? Да, бе.
– Сара. Радвам се да те видя. – Хващам кичур коса и започвам да си играя с него, като мисля, че червените ù устни изглеждат още по-подути днес. Определено е имало работа по тях.
Това, че седя, а тя стърчи изправена над мен, ме кара да се чувствам по-низшестояща. Бих се изправила, ако задникът ми не беше изтръпнал и ако бях сигурна, че няма да се срина отново на пода.
– Работиш в неделя – размишлява тя, докато оглежда празната стая. – На всичките си клиенти ли оказваш същото специално внимание, което предлагаш на Джеси.
– Не. – Усмихвам се. – Само на Джеси.
Тя скръства ръце под едрите си гърди. Сигурно и те са изкуствени.
– Е, какво в моя Джеси те кара да се откажеш от свободното си време в името на работата?
„Моят Джеси?“
– Не съм сигурна какво ти влиза в работата. – Космите на врата ми се наежват.
– Може би парите му?
– Не се интересувам от богатството на Джеси – отвръщам кратко.
– Разбира се. – Тя се отдалечава до прозореца, преди да се обърне отново към мен, а лицето ù е толкова студено, колкото и гласът ù. – Считай се за предупредена, Ава! Джеси не е от този тип мъже, около които да градиш мечтите си.
Гледам я право в очите и се опитвам да имитирам студените ù лице и тон. Не е трудно – получава се естествено с тази ужасна жена.