Седемнадесета глава
Целувам Джеси леко и го оставям с изписано безпокойство на зашеметяващото му лице.
– Ще ти се обадя. – Затварям вратата и бързам по пътеката към къщата на Кейт. Не поглеждам назад, когато влизам, затварям бързо вратата и се свличам по нея.
– Хей! – Кейт се появява на върха на стълбите с кърпа, увита около косата ù. – Добре ли си?
Не мога повече да поддържам фалшивата усмивка.
– Не.
Тя ме поглежда със смесица от объркване и съчувствие.
– Чай?
Кимвам и се отлепвам от вратата. Знаех, че това ще стане. Не толкова скоро, но тази гадна болка в сърцето беше неизбежна. Завличам се нагоре по стълбите и се сривам на един от различните столове, докато Кейт прави чай.
– Сам отиде ли си?
Слага три лъжички захар в чашата си и въпреки че е с гръб към мен знам, че се хили.
– Да – казва го прекалено небрежно.
– Добре ли прекара нощта?
Тя се обръща и присвива бляскавите си сини очи към мен, след което се ухилва.
– Този мъж е животно.
Смея се на описанието ù на Сам. Има един определен човек, който също би отговарял на това описание.
– Добър ли е?
Тя налива кипяща вода в чашите и добавя мляко.
– Става – свива рамене. – Стига за мен! Защо сутринта излезе и изглеждаше така, сякаш си имала не по-лоша нощ от моята, а се връщаш няколко часа по-късно и изглеждаш сякаш си била зашлевена? – Тя сяда и ми подава чая.
Въздъхвам.
– Няма да го виждам повече.
– Защо? – извиква тя.
– Защото, Кейт, без никакво съмнение ще се опаря много жестоко. Той е опасен.
– Откъде знаеш?
– Той е зрял бизнесмен и е много повече от богат и самоуверен. За него аз съм просто малка играчка. Ще му омръзна, ще ме захвърли и ще мине на следващата. – Въздъхвам обезсърчено. – Повярвай ми, няма да липсват жени, които да се хвърлят в краката му. Видях каква реакция предизвиква, преживях я. Той е невероятно свиреп в леглото и е дяволски добър, а това ми говори, че не му липсват сексуални завоевания. – Поемам глътка въздух, докато Кейт ме гледа зяпнала. – Той е магнит за жените, вероятно и сваляч. Вече имах сблъсък със Сара, жената, за която мислех, че му е приятелка. – Отпускам се в стола си и грабвам чашата чай.
– Сериозно ли скачаш от кораба, само заради няколко зли думи от отхвърлена жена? Кажи ù да си го начука!
– Не, не е само това, въпреки че нямам нужда от нокти, забити в гърба ми.
Кейт извърта очи.
– Приятелко, ти си сляпа.
– Не, не съм. Аз съм разумна – защитавам се. – И защо го харесваш толкова?
– Не знам – свива рамене. – Просто има нещо в него, нали?
– Да, и то е опасно.
– Не. Той те гледа така, сякаш си центърът на неговата вселена или нещо такова.
– Не бъди глупава! Аз съм центърът на неговия сексуален живот – поправям я и внезапно се замислям върху възможността да съм една от многото жени, които забавлява. Мисълта е болезнена и е още една причина да си тръгна, докато съм все още отчасти незасегната. Кого заблуждавам? Вече съм разкъсана на парчета, но колкото по-дълго позволя тази връзка да продължи, толкова по-лошо ще става.
– Ава, ти си майстор на отричането – присмива ми се тя леко.
– Не отричам нищо.
– Напротив – заявява твърдо Кейт. – Влюбила си се в него. Лесно е да видя защо.
Толкова ли е очевидно? Би трябвало да отрека, но няма да обиждам интелигентността на Кейт.
– Ще си полегна. – Избутвам стола си назад, той остъргва дървения под и ме кара да трепна от пронизващия звук. Махмурлукът се е върнал със страшна сила.
– Добре – въздъхва Кейт.
Оставям я в кухнята, за да се оттегля в убежището на стаята ми, като се пльосвам на леглото и придърпвам възглавница върху главата си. Не мога да градя мечтите си около Джеси Уорд и мисълта е като нож в разкъсаното ми сърце.
Влизам в офиса в началото на новата седмица, но изобщо не се чувствам свежа.
– Добро утро, цветенце! – обажда се Патрик от кабинета си.
– Здрасти! – Опитвам се да звуча жизнерадостна, но се провалям ужасно. Хвърлям чантата си на бюрото и сядам, за да пусна компютъра.
Пет секунди по-късно бюрото ми пищи в протест, когато Патрик заема обичайното си място.
– Какво е положението с Ван дер Хаус?
Пресягам се под бюрото, за да извадя малката кутия с мостри, които зарязах в петък.
– Дойдоха в петък – казвам и оставям една част на бюрото. – Той ми прати и имейл със спецификациите и чертежите.
Патрик разгръща купчината мостри – всички в неутрални тонове на бежово и кремаво, някои с шарки, други не.
– Малко са скучни, нали? – сумти той неодобрително.
– Напротив. – Издърпвам прекрасно парче с дебели райета. – Виж!
Той бърчи нос.