Усмивка гъделичка ъгълчетата на устата му.
– Чувствен, интимен, луксозен, стимулиращ, ободрителен... – Той замълчава, за да прецени реакцията ми.
Мръщя се. Това не е обичайното изискване към обзавеждането. Удобството, функционалността и практичността изобщо не бяха споменати.
– Добре, нещо специално, което да имам предвид? – питам. Защо си правя труда да задавам всички тези въпроси?
– Голямо легло и много неща по стените – заявява той дрезгаво.
– Какви неща по стените?
– Големи и дървени. О, и осветлението трябва да подхожда.
– Да подхожда на какво? – Не мога да скрия объркването си.
Той се усмихва и аз се разтопявам на мига в горещ басейн от хормони.
– Ами на изискванията, разбира се.
О, Боже, сигурно мисли, че съм нещо друго.
– Да, разбира се. – Поглеждам нагоре и виждам здрави греди, които държат тавана. Сградата е нова, но те не са имитация на дърво. – Всички стаи ли имат такива? – Отново го поглеждам.
– Да, те са съществени – гласът му е нисък и прелъстителен. Не съм сигурна колко още мога да понеса.
Грабвам бележника с намерението да започна да водя записки.
– Има ли определени цветове, с които бихте искали да работя или да избягвам?
– Не, имате пълна свобода!
Вирвам глава и го поглеждам.
– Моля?
Той се усмихва.
– Да правите, каквото желаете.
О, добре. Няма да се възползвам от свободата, която ми дава, защото няма да ме види повече тук, но е добре да взема колкото е възможно повече информация, за да я предам на Патрик или на Том с поне мъничко охотност.
– Споменахте голямо легло. Някакъв специален тип? – питам и се опитвам да остана професионалист.
– Не, просто много голямо.
Запъвам се по средата на бележката и бавно вдигам поглед, за да открия, че ме наблюдава. Това ме прави глупаво нервна.
– А мека мебел?
– Да, много. – Той тръгва към мен. – Харесва ми роклята ви – прошепва.
По дяволите, махам се оттук!
– Благодаря – изписуквам и тръгвам към вратата. – Имам всичко, което ми трябва. – Нямам, но не мога да остана повече тук. Този мъж изтощава сетивата ми. – Ще подготвя няколко проекта. – Излизам в коридора и се отправям към фоайето.
По дяволите, когато се събудих сутринта, това беше последното, което очаквах. Шикозните провинциални имения с болезнено красиви собственици не са част от обичайното ми ежедневие.
Стигам до върха на стълбището, спускам се надолу с неразумна скорост, с оглед на обувките с високи токчета, които нося, и стигам до фоайето, като се чудя как се озовах тук, по дяволите. Истинска каша.
– Очаквам с нетърпение да се обадите, Ава – дрезгавият му глас плъзва по плътта ми, когато мъжът се присъединява към мен в основата на стълбището и протяга ръка. Поемам я със страх, че ако не го направя, той може да ме прегърне и да ме целуне.
– Имате чудесен хотел – казвам искрено и ми се иска съдържанието на чантата ми да се състоеше от резервни гащи, превръзка за очи, тапи за уши и броня. Тогава може би щях да бъда по-подготвена.
Веждите му се стрелкат нагоре. Ръката ми все още е в неговата и той бавно я разтърсва. Тръпката минава през съединените ни длани и ме кара да се напрегна.
– Имам чудесен хотел – повтаря той замислено. Тръпката се превръща в пълен електрически шок и аз изтеглям ръката си бързо. Той ме поглежда въпросително. – Наистина ми беше приятно да се запозная с вас, Ава – той натъртва на наистина.
– На мен също – прошепвам.
Виждам как очите му се стрелват за кратко и той започва да хапе долната си устна. После бързо отива до централната маса в преддверието и издърпва една кала от огромния букет, който изпъква върху тази мебел. Изучава я за миг, след което ми я подава.
– Подценена елегантност – казва той тихо.
Не знам защо, може би защото мозъкът ми е във вид на каша, но я приемам.
– Благодаря.
Той пъха ръка в джоба си и ме наблюдава внимателно.
– Няма защо. – Погледът му се плъзга от очите към устните ми. Отстъпвам няколко крачки назад.
– Ето те! – Някаква жена излиза от бара и тръгва към Уорд. Тя е привлекателна – със средно дълга руса коса, подстригана на етажи, и с червени нацупени устни. Целува го по бузата. – Готов ли си?
Добре, допускам, че това е съпругата. Но няма пръстен, значи може би е гадже? Което и да е от двете, аз съм напълно зашеметена, когато той не сваля очи от мен и не прави никакъв опит да отговори на въпроса ù. Тя се обръща, за да види какво е привлякло вниманието му и ме изучава подозрително. Мигновено изпитвам неприязън към нея и това няма нищо общо с мъжа, около когото се е усукала.