Едно TiVO устройство ще откаже да стартира ядро на операционна система, ако то не е подписано електронно от фирмата TiVO. Тъй като фирмата не предоставя подписващия ключ на всеки потребител, това устройство е несвободна платформа. (Ако ключът беше свободно достъпен1, платформата щеше да е свободна, въпреки че изисква електронно подписване. Свободният достъп до ключа обаче би направил невъзможно управлението на авторски права и защити на нея: това вече няма да е DRM / TPM платформа.)
Един процесор Pentium 4 ще стартира всеки бинарен код, съвместим с неговия набор инструкции. Също, този набор е публично документиран, и всеки може да го използва (например да напише компилатор за него). Следователно той е свободна платформа.
Една платформа може да е несвободна поради различни пречки: хардуерни, софтуерни, юридически и пр. Често те се комбинират: например една типична TPM платформа обикновено включва и трите изброени типа.
Важно е да се помни, че несвободата на една платформа е аспект на самата платформа, а не на съдържанието или потребителите й. Ако една симфония на Бетховен не е подписана от Microsoft, то плейър Zune ще откаже да я свири, без значение че сама по себе си тя е напълно свободна, и много потребители биха искали да я слушат. Това изглежда очевидно, но често бива забравяно при дискусии.
Формат
Различните начини информация да бъде организирана в съдържание се наричат формати.
Платформена съвместимост на форматите
Ако един формат може да бъде използван върху дадена платформа, той се смята за съвместим с нея. В противен случай е несъвместим.
Форматът на дадено съдържание не променя същността му. Ако едно съдържание е съвместимо с дадена платформа като същност, но несъвместимо като формат, то може да бъде направено съвместимо чрез конвертиране към формат, съвместим с платформата.
Свобода на форматите
Правилата за свобода важат и за форматите. Някои формати може да налагат ограничения (технически, юридически и пр.) върху свободата на потребителите им; тези формати са несвободни. Тези, които не налагат ограничения върху свободата, са свободни.
Свободата за конвертиране на информация от един формат към друг се предполага от правило 3. Ако тази свобода не е налице, правило 3 не важи: този формат е несвободен. (Форматите, които включват DRM чрез кодиране или шифроване на файла спадат тук, ако ключовете за разкодиране не са свободно достъпни.)
Важно е да се помни, че несвободата на даден формат е аспект на самия формат, а не на съдържанието, платформата или потребителя.
Заключения
Не можете да дадете това, което не притежавате или контролирате
Съгласно горните дефиниции, платформите и форматите, които поддържат DRM / TPM, лишават потребителите си от определени свободи. (Това е предназначението им.) Това е аспект на платформата или формата; потребителят на практика не може да го промени, и да си даде свободите / правата, които му отнема платформата или форматът, освен ако не премахне DRM / TPM елементите.
Ако не сте този, който контролира тази платформа или формат, вие също не можете да дадете тези права на потребителите. Ако лицензирате за нея някакво съдържание под свободен лиценз, вие обещавате на потребителите права, които не притежавате или контролирате. Или пък ще ги предлагате на потребителите, знаейки предварително, че те няма да могат да се възползват от тях. Реално, на практика, вие поставяте това съдържание под несвободен лиценз, каквото и да твърдите на думи.
Ако оригиналният лиценз ви позволява да премахнете от това съдържание свободите, които DRM / TPM ограничава, нямате проблеми. Copyleft лицензите, а и много други свободни лицензи обаче не ви го позволяват.
Накратко:
DRM / TPM е изначално несъвместим с copyleft лицензите и някои други свободни лицензи.
Силогизми и техните отговори
Има много силогизми, които се опитват да опровергаят това. Всички те обаче на практика се опитват да построят логическо перпетуум мобиле. Въпросът е не дали са верни, а защо точно не са.
Някои от най-популярните силогизми (и техните отговори) са:
С: Тези свободи се ограничават от платформата / формата, не от мен. Аз ги позволявам, останалото не е моя вина.
О: Известно ли ви е, че платформата / форматът забранява (някои от) свободите, които предлагате с лиценза си? Ако да, на практика вие лъжете потребителите. Това разрушава репутацията ви, и може да е неиздържано юридически.
1
„Свободно достъпен“ касае свобода, не безплатност. Цената е фактор само ако е толкова висока, че ефективно пречи на свободата.