Спря се на прага. Тялото седеше на мръсния теракотен под, подпряно с гръб към ваната. Първото, което му направи впечатление, бяха ботушите. Сива змийска кожа, скосени напред токове. Мур бе с тях вечерта, когато излязоха да пийнат. Единият ботуш бе все още на десния крак и върху изтърканата гумена подметка се виждаше знакът на производителя, буквата S. Левият ботуш бе свален и стоеше изправен до стената. Кракът, обут в чорап, беше увит в найлоново пликче. Бош предположи, че някога чорапът е бил бял. Сега обаче бе сивкав, а крайникът леко подут.
На пода до касата на вратата лежеше двайсеткалиброва пушка с две цеви. Прикладът бе разцепен в долния край. На плочките имаше десетсантиметров дървен отломък, заграден със синя креда от Донован или от детективите.
Бош не разполагаше с време да обмисли фактите. Просто се опитваше да запамети всичко. Вдигна поглед към трупа. Мур носеше джинси и пуловер. Ръцете бяха отпуснати от двете му страни. Кожата — като восък. Пръстите бяха наедрели от разлагането, ръцете — издути като на Попай4. Бош видя деформирана татуировка на дясното рамо: ухилено дяволско лице под ореол.
Тялото бе отпуснато назад върху ваната и едва ли не изглеждаше, че Мур е отметнал глава, за да я топне вътре, може би за да си измие косата. Бош обаче осъзна, че само така изглеждаше, понеже по-голямата част от главата просто липсваше. Била е пръсната от силата на изстрела, произведен от двуцевката. Светлосините плочки около ваната бяха покрити със засъхнала кръв. Кафявите кървави следи се спускаха във ваната. Плочките, ударени от куршумите, бяха натрошени.
Бош усети нечие присъствие зад гърба си. Обърна се и върху него падна погледът на заместник-началника Ървин Ървинг. Не носеше маска, нито пък държеше кърпичка пред устата и носа си.
— Добър вечер, шефе.
Началникът кимна и попита:
— Какво те води тук, детектив Бош?
Бош видя достатъчно, за да може да възпроизведе случилото се. Дръпна се от прага, заобиколи Ървинг и се отправи към входната врата. Шефът го последва. Разминаха се с двама съдебни лекари, облечени в плътни сини работни комбинезони. Като излезе от стаята, Хари хвърли кърпичката си в боклукчийско кошче, донесено от ченгетата. Запали цигара и забеляза, че в ръката си Ървинг държи кафява папка.
— Чух за това по радиостанцията — отвърна Бош. — Реших, че трябва да дойда, след като съм дежурен тази вечер. В моя участък е и би следвало случаят да е мой.
— Хм, да, но когато се установи кой е в стаята, реших незабавно да прехвърля случая на отдел „Кражби и убийства“. Капитан Група ми се обади и аз взех решение.
— Значи вече е доказано, че там вътре е Мур?
— Не съвсем. — Той вдигна кафявата папка. — Порових се из досиетата и взех отпечатъците му. Разбира се, те ще бъдат решаващ фактор. Също и зъбен анализ, ако е останало достатъчно от зъбите. Ала всичко друго води до това заключение. Който и да е там вътре, той се е регистрирал под името Родриго Моя — псевдонимът на Мур в BANG. А и зад мотела е паркиран „Мустанг“, взет под наем на това име. Не мисля, че засега в целия разследващ екип някой изпитва съмнения.
Бош кимна. Бе работил с Ървинг и преди, когато старият беше заместник-началник, командващ отдела за вътрешно разследване. Сега Ървинг бе един от тримата най-големи в управлението и властта му бе нараснала, като обхващаше ОВР, отдел „Наркотици“ и всички детективски служби. Хари се замисли за миг дали трябва да рискува, като подхване въпроса за това, че не са се обадили първо на него.
— Трябваше да бъда повикан — каза той. — Случаят е мой. Отнемате ми го, преди дори да съм го поел.
— Да, но от мен зависи дали ще ти го дам, не си ли съгласен? Няма нужда да се тормозиш. Да речем, че сме ускорили процеса. Знаеш, че „Кражби и убийства“ поемат всички мъртви полицейски служители. В крайна сметка щеше да ти се наложи да им го прехвърлиш. Така се спестява време. Нямам скрити мотиви, просто това е целесъобразно. Там вътре лежи трупът на един полицай. Длъжни сме заради него и семейството му да действаме бързо и професионално, без значение какви са обстоятелствата около смъртта му.
Бош кимна пак и се огледа. Пред една врата под надписа „МЕСЕЧНИ НА МИ“, близо до входа на мотела, видя детектив от ОКУ, който се казваше Шийхан. Той разпитваше около шейсетгодишен мъж, облечен с тениска без ръкави въпреки вечерния хлад. Мъжът дъвчеше прогизнала угарка от пура. Управителят на мотела.