— Детектив Бош, промених си решението. Искам да свършиш нещо, което ще ускори нещата. Детектив Шийхан трябва да довърши някои работи тук. Аз обаче искам да изпреваря медиите, що се отнася до съпругата на Мур. Би ли уведомил опечалената? Разбира се, нищо не е сигурно, но искам жена му да знае какво става.
Бош се бе постарал да покаже такова негодувание преди малко, че нямаше как да се отърве сега. Искаше част от случая и я получи.
— Дайте ми адреса — каза той.
След няколко минути Ървинг си бе отишъл и униформените полицаи сваляха жълтата лента. Бош видя, че Донован се отправя към микробуса си с пушката, която бе увита в найлон, и с няколко по-малки пликчета с доказателствен материал. Хари използва бронята на автомобила да си завърже обувката, докато Донован подреждаше пликчетата в дървена кутия, някога съхранявала вино „Напа Вали“.
— Какво искаш, Хари? Току-що научих, че не трябва да си тук.
— Това бе преди малко. Сега вече не е така. Току-що ми дадоха случая. Възложиха ми да уведомя роднините.
— Колкото да се каже, че участваш.
— Ами да, взимаш каквото дават. Какво казва той?
— Кой?
— Мур.
— Слушай, Хари, това е…
— Виж, Допи, Ървинг ми възложи да уведомя роднините. Смятам, че това ме прави част от разследването. Просто искам да зная какво пише. Познавах този човек, разбираш ли? Няма да кажа на никого.
Донован тежко изпусна въздух, бръкна в кутията и зарови из пликчетата.
— Всъщност не пишеше почти нищо. Нищо възвишено. Той включи едно фенерче и насочи лъча към пликчето с бележката. Само един ред:
„Разбрах какъв съм.“
Глава III
Адресът, който Ървинг му даде, бе в Кениън кънтри, почти на час път с кола северно от Холивуд. Бош тръгна по холивудската магистрала на север, излезе на „Голдън стейт“ и мина през тъмния проход на планините Санта Сузана. Движението бе разредено. Предполагаше, че повечето хора бяха по домовете си и вечеряха пълнена пуйка. Бош мислеше за Кал Мур, за това, което бе направил и оставил след себе си.
Разбрах какъв съм.
Нямаше никаква представа какво е искало да каже мъртвото ченге с този ред, надраскан на малък лист хартия, пъхнат в задния джоб. Единствената среща на Хари с Мур бе всичко, по което трябваше да се води. А какво беше то? Два часа, прекарани в пиене на бира и уиски с необщителен и циничен полицай. Нямаше начин да узнае какво се е случило междувременно, да разбере как черупката, която го бе предпазвала, се е разяла.
Припомни си срещата с Мур. Бяха се видели само преди няколко седмици по работа, ала проблемите на Мур някак си станаха част от разговора. Засякоха се един вторник вечерта в бар „Каталина“. Мур бе на работа, но „Каталина“ се намираше само на половин пресечка южно от булеварда. Хари чакаше в единия ъгъл на бара. Не биваше да разваля прикритието му.
Мур се отпусна на съседния стол и поръча едно малко уиски и бира „Хенри“, същото, което Бош имаше на плота пред себе си. Носеше джинси и пуловер, който падаше свободно над колана му. Стандартно облекло за прикритие, а и той като че ли се чувстваше удобно с него. На бедрата джинсите бяха износени и избелели. Ръкавите на пуловера бяха отрязани и изпод оръфания край на десния се подаваше лицето на дявол, татуирано със синьо мастило. Мур притежаваше някаква груба красота, ала трябваше да се е обръснал поне преди три дни и имаше неуверен вид, като на заложник, освободен след дълго пленничество и мъчения. Сред тълпата в „Каталина“ изпъкваше като боклукчия на сватба. Хари забеляза, че наркополицаят бе стъпил на страничните пречки на високия стол със сиви каубойски ботуши от змийска кожа. Предпочитаха ги гледачите на бикове, защото скосените напред токове осигуряваха по-добра опора при събарянето на вързан бик. Хари знаеше, че и наркоченгетата ги носеха, понеже също даваха свобода на действие при хващането на заподозрян, друсан с ангелски прах5.
Те пушеха, пиеха и отначало приказваха за незначителни неща, опитвайки се да установят кои теми на разговор са добри и кои лоши. Бош забеляза, че името Калексико точно отразява смесения му произход. Тъмна кожа, мастиленочерна коса, тънък кръст и широки рамене. На този тъмен етнически профил се противопоставяха очите. Очи на калифорнийски сърфист — зелени като антифриз. В говора му пък нямаше и следа от мексикански акцент.
— Има един граничен град, Калексико. Точно срещу Мексикали. Бил ли си някога там?
— Там съм роден. Кръстен съм на него.
— Аз никога не съм ходил.
— Не се притеснявай, не си изпуснал много. Просто още един граничен град. Все още прескачам дотам от време на време.
5
Фенциклидин. Известен още като РСР. Силен еуфористичен наркотик, водещ до умствени увреждания или смърт — Б.пр.