Вземете си молитвените клончета!
Народът Кадмов да се свика! Слушайте!
Ще сторя всичко! Ще живеем в щастие
или ще паднем — все по воля божия!
(Влиза в двореца заедно с Креон.)
ЖРЕЦЪТ
Деца, да станем! Ние се събрахме тук
за туй, което той вести. И нека Феб —
той, който ни изпрати този отговор, —
спре болестта и ни дари спасение!
(Шествието, начело с Жреца, напуща сцената.)
(Влиза Хорът.)
Парод
ХОР
Първа строфа
Зевсови сладки слова, в многозлатния Делфи родени7
какво вестите в нашта славна
Тива? Изплашено тръпне сърцето ми, страх ме обзема,
спасителю, боже делийски8, Пеане9!
Питам се трепетен — с нови ли обреди
искаш да служа, или пък с отколешни.
Ти, о безсмъртнице,
вечна Мълва, дъщеря на Надеждата златна, кажи ми!
Първа антистрофа
Първа те викам, о Зевсова дъще, безсмъртна Атино!
А с теб сестра ти Артемида,
нашта закрилница с кръглия славен престол, призовавам
и Феб-Аполон далнострелец!
О, помогнете ми, трима бранители!
Ако в предишната напаст, надвесена
върху земята ни,
вие премахнахте пламъка бедствен — и днес се явете!
Втора строфа
Уви! Безброй беди търпя!
Как страда целият народ!
Мисълта е без щит и не може човек
цяр да даде. Плодовете на нашата
богата земя не растат, а жените
не вдигат глава и загиват в родилните мъки.
Един след друг — бързи ята — ще ни видиш запътени
бързо, по-бързо от огън стихиен,
към бреговете тъмни.10
Втора антистрофа
Така градът ни гине. Вред
лежат оставени тела —
смъртоносни тела — неоплакани.
Млади невести и майки прошарени
отвред при брега на олтарите плачат.11
Те молят да бъдат спасени от страшните мъки.
Пеан12 звучи, носят се с него и жалбени викове:
„Златна Зевсова дъще13, прати ни
в бедите светла помощ!“
Трета строфа
Арея огнен, който днес
не със меден меч, а с плам
ни поразява сред плачевен вой,
ти отвърни далеч от мойта родна
земя — в огромния палат
на Амфитрита14 го хвърли
или на пустинните бурни
тракийски брегове!
Че нещо пощади ли нощ, ден го поразява.
Ти, господарю на гърма огненосен, порази
Арея, татко Зевсе, с твойта мълния!
Трета антистрофа
Ликийски царю15, разпръсни
вред със златна тетива
на помощ всепобедните стрели!
И ти прати ни, Артемидо, своите
пламтящи факли, с чийто плам
летиш в ликийските гори!
И бога с повезката златна,
чието име носи
градът ни16, Бакха виноок,
спътника на шумните менади17,
като съюзник аз зова.
С пламнал боров клон в ръка
ела против презрения от боговете18!
Първи епизод
(От двореца излиза Едип.)
ЕДИП
Ти молиш. И послушаш ли ми думите,
и бога почетеш ли тъй — желаното
ще имаш: помощ в злото и спасение.
И чужд на този разказ, чужд на делото,
ще ви говоря. Ако имах улики,
не бих се лутал дълго из следите му.
И тъй, понеже съм новоприет сред вас,
кадмейци19, обявявам днес на всички ви:
на онзи, който знае от какъв човек
7
10
11
13
15