е бил погубен Лай, синът на Лабдака,
да ми разкаже всичко заповядвам аз.
И ако трябва да посочи себе си,
да знае, че не ще изпати нищо зло
и здрав ще си отиде от земята ни.
Ако пък някой знае, че убиецът
е чужденец, да не мълчи: в награда аз
ще го даря с богатство и със милости.
Мълчите ли, от страх за свой, за себе си,
не зачете ли някой тая заповед,
тогава — чуйте! Заповядвам: в този град,
където имам власт и трон, да няма той —
па бил той, който ще — подслон у никого!
Да не говорят с него и да няма дял
в молебствия и жертвоприношения,
да няма достъп до вода очистваща20!
Да го отблъсква всеки дом, че той петни
града ни, както преди миг ми даде вест
от своето питийско прорицалище
цар Аполон! И ето, тъй аз ставам днес
съюзник и на бога, и на мъртвия.
Проклинам аз убиеца, било че сам,
било че с други се е скрил! Да влачи той,
злодеецът, сред вечно зло живота си!
И ако той живее тук, във моя дом,
и аз го зная, клетвите, изречени
от мене, нека паднат на главата ми!
И всичко туй заръчвам да направите
заради мен, за бога, за земята ни,
погиваща в безплодие от божи гняв.
И да не бе поискал бог, не биваше
смъртта неотмъстена да оставяте —
смъртта на пръв човек, на цар, — а трябваше
да дирите. Но днес е мое царството,
което беше негово, и моя е
съпругата му, мое е леглото му.
И ако бе щастлив с деца, децата ни
сестри и братя биха се наричали.
Но горък случай поразил главата му.
За всичко туй сега като за свой баща
ще се застъпя и по всички начини
ще диря оня мъж, чиято жертва е
синът на Лабдак, син на Полидор, а той —
син Кадмов, внук на Агенор, на древния21.
Които пък не сторят тъй, земята им
да няма плод, да нямат род жените им —
така се моля — и да гинат в днешната
беда, дори в по-тежка и от днешната!
А вам, деца, които одобрявате
това, да бъде Правдата22 съюзница
и с вас да бъдат боговете винаги!
ХОР
Обвързан с тази клетва, царю, казвам ти:
не съм убил, нито пък знам убиеца.
Да дирим ни възлага Феб! Та трябваше
самият той да назове виновника!
ЕДИП
Да, вярно е, но никой на безсмъртните
не ще наложи своето желание.
ХОР
Ще ти обадя друго свое мнение.
ЕДИП
И трето, ако имаш, обади ми го!
ХОР
Знам, цар Тирезий вижда, както вижда сам
цар Феб. От него ще научим най-добре,
ако за туй го, царю, ний запитаме.
ЕДИП
Не се забавих, и това е сторено.
Креон ме посъветва, та изпратих аз
двамина. Чудно! Той се бави толкова!
ХОР
А другото са празни стари приказки.
ЕДИП
Какви са те? Над всяка дума мисля аз.
ХОР
Разправяха, че бил убит от пътници.
ЕДИП
И аз го чух, но нямаме свидетели.
ХОР
Но ако знае малко страх сърцето му,
не би понесъл твоите проклятия.
ЕДИП
Със думи няма да уплашиш дръзкия.
ХОР
Но ето кой ще го открие — водят ни
пророка боговдъхновен — единствен той
сред смъртните е сподобен със правдата.
(Влиза Тирезий, воден от дете.)
ЕДИП
Тирезий, който всичко знаеш — явното
и тайното, небесното и земното, —
не гледаш ти, но знаеш колко болен е
градът ни. Днес у тебе, царю, виждаме
единствена закрила и спасение.
Защото Феб — ако не са ти казали —
ни извести: от болестта спасение
ще дойде само ако бъдат хванати
убийците на Лая, ако бъдат те
20
За да покажат, че смятат госта си за добре дошъл, домакините му поливали да измие нозете си.
21
Като изрежда тържествено предците на убития Лай, Едип подчертава важността на отмъщението за потомък на легендарни герои (Кадъм и Агенор).