убити или пратени в изгнание.
Сега — било с гадания по птиците,
било по други ясновидски пътища,
спаси града и себе си, спаси и мен,
отмий от нас петното на убийството!
Във твоя власт сме. Да помагаш другиму,
с каквото би могъл, е най-прекрасен труд.
ТИРЕЗИЙ
Уви! Уви! Как страшно е да знаеш там,
където не помага мъдрост! Знаех го,
а го забравих — иначе не бих дошъл.
ЕДИП
Защо си тъй сломен? Какво е станало?
ТИРЕЗИЙ
Пусни ме! Ако слушаш, безболезнено
ще понесеш ти — своето, аз — моето.
ЕДИП
Неправи думи, не с любов към роден град —
да го лишаваш от това пророчество!
ТИРЕЗИЙ
Но виждам, на добро не са и твоите
слова. Да не слети и мене същото…
(Тръгва си.)
ХОР
Недей, за боговете — всичко знаеш ти!
Не си отивай, падаме в нозете ти!
ТИРЕЗИЙ
Безумни сте! Не иде разкрия своите
нещастия, за да не кажа твоите!
ЕДИП
Как? Знаеш, а не казваш? И — предателство
тъкмиш за нас, и гибел за държавата?
ТИРЕЗИЙ
Ни тебе ще измъчвам, нито себе си.
Напразно питаш! Неми са устата ми!
ЕДИП
О, ти, най-зъл сред злите! Ти и камъка
би разгневил! Не ще ли кажеш? Тъй ли твърд
и хладен ще стоиш пред наште погледи?
ТИРЕЗИЙ
Гнева ми порицаваш ти, а своя гняв
у себе си дори не виждаш — мен кориш!
ЕДИП
Та кой не би изслушал с гняв такава реч,
с каквато ти обиждаш днес държавата?
ТИРЕЗИЙ
И да мълча, и крия, пак ще дойде то.
ЕДИП
Ти трябва да ми кажеш сам какво е то!
ТИРЕЗИЙ
Не ще говоря повече. А ти сега
гневи се с най-свирепа ярост — воля ти!
ЕДИП
И в своя гняв не ще пропусна нищо аз
от туй, що виждам. Знай, за мен ти имаш пръст
в убийството, участник си, убивал си,
макар и не с ръка! А ако виждаше,
бих рекъл: ти единствен си убиецът!
ТИРЕЗИЙ
Наистина ли? Казвам ти — присъдата,
която сам изрече, изпълни сега!
Не говори ни с тях; ни с мене повече —
че ти скверниш с безчестие земята ни!
ЕДИП
И ти го каза тъй безсрамно! Сигурно
си мислиш, че ще мине безнаказано?
ТИРЕЗИЙ
О, да, защото аз съм силен с правдата.
ЕДИП
Отде научи? Туй не са гадания.
ТИРЕЗИЙ
От тебе. И от теб принуден, казах го.
ЕДИП
Какво? Кажи го пак, да чуя по-добре!
ТИРЕЗИЙ
Нима не го разбра? Или — изпитваш ме?
ЕДИП
Не го разбрах напълно. Повтори ми го!
ТИРЕЗИЙ
Незнайният убиец си самият ти!
ЕДИП
Но не за радост ме обиждаш втори път.
ТИРЕЗИЙ
Да продължа ли, за да пламнеш повече?
ЕДИП
Да, колкото желаеш, но — напразно е.
ТИРЕЗИЙ
Не знаеш ти, и казвам ти: с най-близките
си в срамни връзки и не виждаш злото си.
ЕДИП
И мислиш ти, ще караш все тъй весело?
ТИРЕЗИЙ
Щом има още малко сила правдата…
ЕДИП
Да, има, ала не за тебе — сляп си ти
с очите си, с ума си и с ушите си!
ТИРЕЗИЙ
А ти — злочест! Присмиваш се за същото,
зарад което сам ще чуваш присмехи.
ЕДИП
Сред вечна нощ нито на мен ще сториш зло,
нито на други, който вижда слънцето.