и пришълец, но ще излезе тукашен,
роден тиванец — но на свойто щастие
не ще се радва: сляп ще стане от окат
и беден от богат, ще броди в чужди край
и в мрак ще лучка със тояга пътя си.
Баща и брат на рожбите си, мъж и син
на таз, която го роди, на татко си
убиец и наследник на леглото му —
ще се покаже мигом той. Върви дома
и пак мисли! Откриеш ли лъжа у мен,
кажи, че не разбирам от гадания!
(Излиза, воден от момчето. Едип влиза в двореца.)
Първи стазим
ХОР
Първа строфа
Пророческият камък от Делфи25 за кого ли каза,
че с кървави ръце е извършил страшно престъпление?
Настана часът му днес —
по-бързо от вихрен кон
да бяга далеч от нас.
Върху него се хвърля синът на Зев-
са26 с оръжие — с огън и гръм — в ръце.
Идат страшни по него
безсърдечните кери.
Първа антистрофа
От снежния Парнас27 просия отскоро светла божа
повеля — всеки смъртен да гони тъмния убиец.
Той броди в диви гори,
блуждае там като бик
по чуки и пещери
в самота, със злочести нозе, злочест —
да избегне вещаното в земния пъп28,
но то вечно е живо
и над него се вие.
Втора строфа
Страшни слова!
Страшни слова!
Как ме смути
мъдрият жрец!
Нито е тъй,
нито пък — не:
що да река,
питам смутен.
Във очакване тръпна. Мрак —
— тъмно напред,
тъмно назад!
Та в какъв ли спор Лабдакидите
са живели с Едип,
Полибов син?
Нито преди,
нито сега —
нищо не съм
чувал,
та да тръгна сега,
твърдо разбрал,
вярвайки сам,
против славния вред,
в целия град
тачен Едип,
за Лабдакидите да отмъстя, за незнайната смърт.
Втора антистрофа
Зная, че Зевс,
зная, че Феб
с поглед следят
всички дела,
Ала че той —
някакъв жрец —
би надвишил
в знание мен —
аз не смятам за вярно. Да,
с мъдрост един
би надвишил
мъдростта на друг между хората.
Аз не ще одобря
тия слова
нивга, преди
сам да съзра
техния здрав
смисъл.
Че крилатият сфинкс —
гледахме ний —
спря пред Едип,
и видяхме мъдрец —
с обич в града
той бе приет.
Няма да чуе от мен обвинение никога той.
Втори епизод
(Влиза Креон.)
КРЕОН (към Хора)
Съграждани, узнах, че със ужасна реч
ме обвинявал цар Едип. Не се стърпях
и ето ида тук. Но ако мисли той,
че в днешните беди от мен — от моите
дела и думи — е понесъл някаква
вреда, не искам да живея повече,
белязан със такъв позор. Не малко зло
ми носят тези тежки думи — носят ми
най-страшното! Злодей ли съм в държавата,
злодей иде ме зовеш и ти, и моите.
ХОР
Обидата, аз мисля, бе изречена
при кипнал гняв, а не след зряло мислене.
КРЕОН
Но той е заявил, че прорицателят
по мой съвет говорел тук неистини.
27