ХОР
Да, каза, но не знам какво си мислеше.
КРЕОН
Но как, нима със поглед здрав и с разум здрав
ми хвърля той такова обвинение?
ХОР
Не знам. Не виждам туй, що вършат властните.
Но ето го, излиза от палатите.
(Влиза Едип.)
ЕДИП (към Креон)
Хей, ти! Защо си тук? Или дотолкова
безсрамни са очите ти, че пак си тук,
във моя дом, ти, явен мой убиецо,
грабителю на царството ми? Я кажи,
за боговете, глупост или страх видя
у мен, та дръзна толкова? А може би
помисли, че не ще узная подлата
постъпка, че и да я знам — безсилен съм?
Не е ли глупост твоето решение —
да гониш власт без хора, без приятели?
Та тя се хваща с хора и съкровища!
КРЕОН
Недей така! Изслушай моя отговор
сега, а после, като чуеш, сам съди.
ЕДИП
Говориш сладко, но не ще те слушам аз!
Разбрах: за мене враг си ти, опасен враг!
КРЕОН
Изслушай първо мойто обяснение!.
ЕДИП
Едно не казвай само — че не си злодей!
КРЕОН
Но вярвай, ако смяташ безразсъдното
упорство за полезно нещо — лъжеш се!
ЕДИП
Но вярвай, ако смяташ безнаказано
да правиш зло на своя близък — лъжеш се!
КРЕОН
Признавам, право казваш. Но каква беда
си претърпял от мене — обади, кажи ми я!
ЕДИП
Ти каза ли ми, или не — че трябвало
да пратя да повикат оня свет пророк?
КРЕОН
И още съм на прежното си мнение.
ЕДИП
А колко време става днес, откакто Лай…
КРЕОН
Откакто Лай — какво? Не те разбирам.
ЕДИП
… е паднал, поразен от неизвестна смърт?
КРЕОН
Отдавна бе, години много минаха.
ЕДИП
Тогава пак ли тоя жрец гадаеше?
КРЕОН
И пак бе мъдър, пак така го тачеха.
ЕДИП
За мене да е споменавал някога?
КРЕОН
Поне когато бивах с него — никога.
ЕДИП
Разследвахте ли после по убийството?
КРЕОН
Разследвахме, но нищо не намерихме.
ЕДИП
Защо тогава е мълчал мъдрецът ви?
КРЕОН
Не знам, а щом не зная, не говоря аз.
ЕДИП
Ала едно поне ще кажеш, знаеш го…
КРЕОН
Не ще отричам, ако знам наистина.
ЕДИП
… че ако с теб не бе се сдумал, никога
не би твърдял, че аз съм бил убиецът.
КРЕОН
Какво е казал, знаеш сам. Но аз сега
ще те попитам, както ти ме питаше.
ЕДИП
Добре. Не ще ме уличиш в убийството.
КРЕОН
Ти имаш за жена сестра ми, тъй ли е?
ЕДИП
Не може да се каже, че не е така.
КРЕОН
И властвуваш еднакво с нея в царството?
ЕДИП
Каквото пожелае — изпълнявам го.
КРЕОН
Не съм ли равен трети аз на двама ви?
ЕДИП
И ето, лош приятел ти си точно тук.
КРЕОН
Не — щом със мене поразсъдиш хубаво.
Та помисли: кой, смяташ, пред покоя си
би предпочел властта и страховете й,
ако мощта му си остане същата?
Ни аз самият съм жадувал царска власт,
когато мога като цар да действувам,
ни друг човек със разум. Та без страх сега
аз имам всичко. Ако пък самият аз