бях цар, бих вършил много нещо без сърце.
Как по-приятен ще ми бъде царски трон
при тази мирна слава и могъщество?
Не съм аз още оглупял дотолкова —
да диря благо без облага. Тачат ме
отвред, от вси страни дочувам поздрави,
дори когато молят тебе — мен зоват, —
на всекиго успехът е в ръцете ми.
Как бих оставил туй заради трона ти?
Разумният не ще постъпи глупаво.
Не съм живял с такива намерения,
ни с друг бих дръзнал на подобни работи —
И можеш да се увериш — иди в Питон
и питай вярно ли вестих вещаното.
И ако разбереш, че с прорицателя
съм заговор кроил, убий ме — не с една,
а с две присъди: с моята и с твоята!
Но с тъмни подозрения не ме вини!
Не бива за добри да смяташ лошите,
добрите пък за лоши. Запомни добре:
приятел верен да отхвърлиш, все едно —
отхвърляш сам живота си, най-скъпото.
Но ще узнаеш туй след време — времето
единствено показва справедливия,
а лошия ще разбереш в едничък ден.
ХОР
Добро е, царю, туй за предпазливия —
несигурни са бързите решения.
ЕДИП
Когато някой бърза с тайни планове,
и аз ще бързам с моите решения.
Ала остана ли спокоен — своето
ще свърши той, а мойто е загубено.
КРЕОН
Какво желаеш ти? Да ме прогониш ли?
ЕДИП
Не! Смърт за тебе искам, не изгнание!
КРЕОН
Но покажи преди това вината ми!
ЕДИП
Какво? Говориш с твърд и непокорен глас?
КРЕОН
Та виждам те безумен!
ЕДИП
Зная своето!
КРЕОН
Но знай така и моето!
ЕДИП
Престъпник си!
КРЕОН
Ако грешиш?
ЕДИП
Ще слушаш — и така да е!
КРЕОН
Не, лош властител — не!
ЕДИП
О граде, граде мой!
КРЕОН
И аз съм син на този град, не само ти!
ХОР
Царе, запрете! Виждам, от палатите
навреме иде тук Йокаста. Спора си
със нейна помощ трябва да загладите.
(Влиза Йокаста.)
ЙОКАСТА
Каква сте разпра вдигнали, нещастници?
И как не се червите пред земята ни,
тъй болна днес, та лични ежби вдигате!
Върви дома, и ти, Креоне, тръгвай си!
Нищожната обида не раздухвайте!
КРЕОН
О сестро, страшно е решил съпругът ти
Едип, и мойта участ е изгнание
от родната земя или насилна смърт!
ЕДИП
Така е, жено. Хванах го — живота ми
заплашваше с коварните си хитрости!
КРЕОН
Да нямам радост, да умра с проклятие,
ако съм сторил даже най-нищожното!
ЙОКАСТА
Едипе, за безсмъртните, повярвай му
заради тази клетва пред небесните,
заради мене и заради всички ни!
Строфа
ХОР
Мисли, склони,
слушай нас,
царю наш,
моля те!
ЕДИП
Какво желаеш ти от мене?
ХОР
Разумен мъж
вред е бил,
клетва днес
даде той —
затуй го и зачитай!
ЕДИП
Ти знаеш ли що искаш?
ХОР
Знам.
ЕДИП
Кажи тогаз!
ХОР
Щом клетва е дал твой близък човек,
със тъмна вина не го безчести!
ЕДИП
Но знай добре, че със това желание