от мене по-нещастен между смъртните,
от мене по-омразен за безсмъртните?
Не може нито чужденец, ни тукашен
да ме приеме с блага реч — от всеки дом
ще ме отблъскват. И това проклятие
не друг, а сам аз хвърлих върху себе си.
Леглото на убития сквернят сега
ръцете ми, които го погубиха.
Не съм ли цял в престъпност и безчестие?
Да бягам — да не видя своите, в роден край
кракът ми да не стъпи — или с майка си
ще вляза в брак и ще убия татко си!
Наистина, не ще ли бъде казано
със право, че това ми праща страшен бог?
Не, не, пресвето божие величие,
дано не видя този ден! О, без следа
да си отида, но преди такъв позор
да видя как е опетнил челото ми!
ХОР
Това ни плаши, царю, но — надявай се,
додето разбереш от очевидеца.
ЕДИП
И само във това ми е надеждата —
да чакам да пристигне тука пастирът.
ЙОКАСТА
Каква надежда — в неговото идване?
ЕДИП
Ще ти обадя. Ако каже същото,
което каза ти — избягнах ужаса.
ЙОКАСТА
Какво пък толкоз важно съм ти казала?
ЕДИП
Ти казваше, че известил: разбойници
убили Лая. Каже ли и днес, че са
били мнозина — аз не съм убиецът.
Един не е мнозина. Ала каже ли:
един-единствен бе — тогава, явно е,
на моята глава тежи убийството.
ЙОКАСТА
Но знай, такива точно бяха думите,
и друго днес не може да говори той.
Цял град ги чу, не ги чух аз единствена.
Но и да се откаже от предишните
слова, о царю, няма да докаже той,
че Лай загинал според прорицаното!
Та Феб вести, че ще умре от моя син!
А ето че не го уби злочестото
дете — самото то загина по-напред.
От днес нататък заради пророчества
не ще обръщам поглед аз на вси страни.
ЕДИП
Отлично мислиш. Но кажи на някого
да викне роба, не забравяй, моля те!
ЙОКАСТА
Сега ще пратя. Но да се прибираме.
Не ще престъпя твоите желания.
(Влизат в двореца.)
Втори стазим
ХОР
Първа строфа
Дано съдбата ми изпрати
свята чистота на всички думи и
дела! Божествени закони
има за тях — родени са те
в небесния ефир. Олимп е техен
родител — не ги е създал
човешкият смъртен род.
В забрава няма те сън да заспят.
Във тях живее велик
бог:
старост не знае той.
Първа антистрофа
Да, гордостта тирани ражда.
Гордостта, в безумното пресищане
със много прекалено, с много вредно,
стига до най-стръмния връх
и в миг полита в бездните съдбовни,
където на вярна твърд
нозете не ще опрат.
Не спирай, боже, тази борба
за нашто щастие! В теб
аз
вечно ще виждам щит.
Втора строфа
Ала щом в дела и думи
някой е надменен, щом
пред Правдата няма страх
и не тачи божия дом,
да падне връз него зла съдба
за престъпната му гордост!
И дири ли в неправдата облаги,
далеч не е ли от греха,
посяга ли безумен към светини —
тогава как ще каже, че от себе си
гневните стрели отвръща?
Щом с такова дело се добива чест,
защо да се моля аз?
Втора антистрофа
С почит няма да отивам
към свещения земен пъп,
ни в храма абайски29, нито
в олимпийската земя30,