додето не видим всички ний
верни божите прокоби.
Могъщи Зевсе, ако ти си с право
над всички цар — на твойта власт
безсмъртна, вечна, туй да не убегне!
Вещаното преди на Лай — изчезва днес,
гине то — не вярват в него!
Никъде не се почита вече Феб!
На вярата в бога — край!
Трети епизод
(От двореца излиза Йокаста. Следват я Слугини.)
ЙОКАСТА
Тивански първенци, реших олтарите
на боговете да обходя с дар в ръце —
със тез венци и с тези благовония.
Че толкова тревоги днес безкрай гнетят
Едипа и не може като мъдър мъж
за новото да съди той по старото,
а слуша всеки, който казва ужаси.
Съветите ми не помагат. Тебе днес,
ликийски Аполоне, тебе, близкия,
дойдох да моля тук със тия дарове
да ни дадеш честито избавление.
Така смутен е! Гледаме го трепетни,
тъй както в буря гледаме кормчията.
(Влиза Вестител.)
ВЕСТИТЕЛЯТ (към Хора)
Ще мога ли от вас да чуя, граждани,
къде живее цар Едип? А най-добре —
къде е той самият — ако знаете.
ХОР
Ей къщата му; той е вътре, страннико.
А тази тук е майка на децата му.
ВЕСТИТЕЛЯТ
Честита сред честити да е всякога
почтената съпруга на владетеля!
ЙОКАСТА
Добро и тебе, страннико. Заслужваш го
с любезните си думи. Но кажи с каква
молба пристигаш и с какво известие?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Добро за твоя дом и за съпруга ти.
ЙОКАСТА
Какво е то и кой те е проводил тук?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Коринт. Вестта, що нося, ще е радостна
за тебе — как не? Но и скръбна може би.
ЙОКАСТА
Каква е тя със тая сила двойствена?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Едипа искат хората в истмийската
земя31 да сторят цар — така се казваше.
ЙОКАСТА
Как? Цар не е ли вече Полиб, старият?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Не, вече не. Смъртта го скри във гроба му.
ЙОКАСТА
Що рече, старче? Полиб мъртъв? Вярно ли?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Ако не казвам право, нека сам умра.
ЙОКАСТА (към една прислужница)
Момиче, тичай бързо, извести това
на господаря!
(Прислужницата бързо влиза в двореца.)
Божи прорицания,
къде сте? Него трепетен избягваше
Едип, за да не го убий — а паднал той
от своя смърт, не падна от ръката му!
(Влиза Едип.)
ЕДИП
Йокастина главице, ти, възлюбена,
кажи — защо ме викна от покоите?
ЙОКАСТА
Я чуй тогова и кажи — що станаха
божествените свети прорицания?
ЕДИП
Но кой е той, каква е новината му?
ЙОКАСТА
Дошъл е от Коринт със вест, че татко ти,
цар Полиб, е умрял, не е сред живите!
ЕДИП (към Вестителя)
Какво говориш, сам вести ми, страннико!
ВЕСТИТЕЛЯТ
Щом трябва с тази вест да почна, ето я:
баща ти се пресели между мъртвите.
ЕДИП
От нож ли падна поразен, от болест ли?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Не трябва много, за да падне стар човек.
ЕДИП
От болест е умрял, изглежда, бедният.
ВЕСТИТЕЛЯТ
И още — от товара на годините.
ЕДИП (ликува)
Ах, жено, кой ще гледа днес питийския
31