пророчески олтар или пък птиците,
според чиито крясъци аз трябваше
баща си да убия! Ето мъртвият
лежи в земята. Аз не съм докосвал меч.
А може да се е стопил от жал по мен,
и тъй причина за смъртта му — аз ще съм.
Лежи във ада Полиб, а със него са
и всички тези празни предсказания!
ЙОКАСТА
Не ти ли казвах за това отдавна аз?
ЕДИП
Така е, но страхът ме заблуждаваше.
ЙОКАСТА
Не туряй вече нищо на сърцето си!
ЕДИП
Но как да нямам страх от брак със майка си?
ЙОКАСТА
Защо ще се боим, когато вред цари
Случайността и ний не знаем бъдното?
Живей и не мисли — така е най-добре.
И ти не се плаши от брак със майка си!
Насън мнозина виждат как със майка си
делят легло. Но който смята всичко туй
за празно нещо — той живее най-добре.
ЕДИП
Тъй щеше да е всичко, ако майка ми
не беше жива. И макар че хубаво
говориш, аз не мога да не се боя.
ЙОКАСТА
Око за тебе е смъртта на татко ти.32
ЕДИП
О, да, но имам страх от нея, живата!
ВЕСТИТЕЛЯТ
Каква жена създава страховете ви?
ЕДИП
Меропа, чийто мъж бе, старче, мъртвият.
ВЕСТИТЕЛЯТ
Какво у нея ви тревожи толкова?
ЕДИП
Една ужасна божа дума, страннико.
ВЕСТИТЕЛЯТ
Каква? Или не се открива другиму?
ЕДИП
Защо не? Локсий бе ми казал някога,
че трябва да деля постеля с майка си
и да пролея сам кръвта на татко си.
Затуй, далече от Коринт, отдавна тук
живея. Вярно, в щастие, но сладко е
в очи да гледаш своите родители.
ВЕСТИТЕЛЯТ
И този страх те прати във изгнание?
ЕДИП
Не исках, старче, да убия татко си.
ВЕСТИТЕЛЯТ
Защо не те избавя от тревогата,
о царю, щом с добро дойдох в палата ти?
ЕДИП
И царска ще е моята признателност.
ВЕСТИТЕЛЯТ
Затуй дойдох — за да получа някакво
добро от тебе, като станеш цар в Коринт.
ЕДИП
При своите не ще се върна никога!
ВЕСТИТЕЛЯТ
Не знаеш сам що правиш, синко, вижда се.
ЕДИП
Как, старче? Научи ме, за безсмъртните!
ВЕСТИТЕЛЯТ
… щом затова не идваш във земята си.
ЕДИП
Боя се прав да не излезе Локсиас.
ВЕСТИТЕЛЯТ
Боиш се да не съгрешиш със майка си?
ЕДИП
Това е, старче, туй ме плаши винаги.
ВЕСТИТЕЛЯТ
Но тоя страх — ти знаеш ли? — е празен страх!
ЕДИП
Защо пък празен? Та нали съм техен син?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Защото Полиб в нищо ти не беше род.
ЕДИП
Що думаш? Та не е ли Полиб мой баща?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Не повече от мене. Точно толкова.
ЕДИП
Но как? Баща ми равен бил на чужд човек?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Така е — ти не си ни мой, ни негов син.
ЕДИП
Защо тогава свой син ме наричаше?
ВЕСТИТЕЛЯТ
От мене дар те бе получил някога.
ЕДИП
От чужд ме взел — а колко ме обичаше!
ВЕСТИТЕЛЯТ
Защото тъй го скланяше бездетството.
ЕДИП
Ти сам ли ме намери, или — купи ме?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Намерих те сред Китерон, в усоите.
32