Олимп, че щом изгрее
утре пълната луна,
ти ще чуеш как ще те славим: Едипов роден край,
негов татко и хранител.
В твоя чест хора ще вием ний за доброто, което
стори ти на царя.
Спасителю Фебе, с туй дано угодим на твоята воля!
Антистрофа
Чедо, коя, коя безсмъртна
те е родила? Пан ли, планинският скитник ли,
с нея се е срещнал?
Той ли, или Аполон
Локсий? Всички горски поляни така обича той!
Или царят на Килена34,
или Бакхус, що живее сам в планините високи,
дар те е получил
от нимфите в Хеликон, които обича да задиря?
Четвърти епизод
(Влиза един Овчар, воден от Едипови прислужници.)
ЕДИП
Ако е нужно да се сетя, без да съм
го срещал, старци — мисля, виждам пастира,
когото толкоз дирихме. Да, много стар —
като тогова — вижда се, връстник му е.
А още виждам, че го водят моите
прислужници. Но ти ще знаеш по-добре
от мене — и преди си виждал пастира.
ХОР
Познах го, той е, сигурно — на Лая бе
най-верният от неговите пастири.
ЕДИП
Ще питам първом тебе, коринтиецо —
за него ли говориш?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Той е, същият.
ЕДИП
Хей, старче, гледай тук и отговаряй ми,
каквото питам! Лаев ли човек си бил?
ОВЧАРЯТ
Бях роб — не купен, в къщи ме отхраниха.35
ЕДИП
Какъв си бил у тях, какво си работил?
ОВЧАРЯТ
Речи го, ходих цял живот с добитъка.
ЕДИП
Най-често по кои места прекарваше?
ОВЧАРЯТ
Ту в Китерон, ту в близките околности.
ЕДИП
Тогова да си виждал нейде помниш ли?
ОВЧАРЯТ
Какво да върши? За кого е думата?
ЕДИП
За този тук. Да си го срещал някъде?
ОВЧАРЯТ
Не мога да ти кажа още тоя час.
ВЕСТИТЕЛЯТ
И нищо чудно, господарю. Чакайте,
забравеното ще му спомня. Сигурно
той помни как във Китерон ний двамата
стада пасяхме (той пасеше две, а аз —
едно) и три лета живяхме заедно —
от пролет, та догде Арктур изгряваше.36
Аз карах зиме моето в кошарите,
той своите — във Лаевите дворове.
Какво? Така ли бе, или не бе така?
ОВЧАРЯТ
Да, истина, макар че бе отдавна то.
ВЕСТИТЕЛЯТ
Кажи, нали ми беше дал дете едно,
да го отгледам като свое собствено?
ОВЧАРЯТ
Защо е туй? Защо ме питаш толкова?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Онуй дете е този мъж, приятелю!
ОВЧАРЯТ
Да те убият боговете!… Я млъкни!
ЕДИП
Ах, старче, не проклинай него! Твоите
слова заслужват повече проклятие!
ОВЧАРЯТ
Добри ми господарю, във какво сгреших?
ЕДИП
Не искаш да говориш за детето.
ОВЧАРЯТ
Не знае нищо, брътви празни приказки.
ЕДИП
С добро не щеш — ще кажеш под мъчение!
ОВЧАРЯТ
Не ме наказвай, стар съм, царю, моля те!
ЕДИП
Извийте бързо на гърба ръцете му!
ОВЧАРЯТ
Защо? Какво да кажа аз, нещастният?
ЕДИП
Детето ти на този мъж предаде ли?
ОВЧАРЯТ
Предадох го. Да бях умрял във оня ден!
35
36