Изпихте вие мойта кръв — кръв бащина,
която сам пролях! Дали си спомняте
какво направих там, сред вас, и после тук —
какво извърших после тук? О двоен брак!
Роди ме ти и пак покълна в твоите
недра едно и също семе! Ти роди
баща и братя, и деца — еднаква кръв,
жени, съпруги, майки — най-позорното,
което е възможно между смъртните!
Но — срамно дело, срамни са и думите.
По-бързо, за безсмъртните, водете ме!
О, скрийте ме, убийте ме, хвърлете ме
в морето и не ще ме вече виждате!
Елате, докоснете се до клетника!
Послушайте, не бойте се! Бедата ми
е само моя — не сполита другиго!
ХОР
Навреме иде тук Креон. Молбите ти
ще чуе той, и той ще ти даде съвет.
В земята ни остана той едничък страж.
ЕДИП
Беда за мен! Какво ще му говоря?
Какво доверие заслужвам? Толкова
несправедливо се отнесох с него аз!
(Влиза Креон, с него — Антигона и Исмена.)
КРЕОН (към Едип)
Не съм дошъл, Едипе, да злорадствувам,
не съм дошъл и с укор за обидите.
(Към Хора)
Ако не се срамувате от смъртните,
побойте се от пламъка на Хелиос,
на царя-животворец! Не показвайте
такова зло открито! Не търпи това
земята, ни дъждът свещен, ни слънцето.
По-скоро въведете го в палатите!
На свой е само позволено — своите
да гледа и да слуша във бедите им.
ЕДИП
За бога! Ти премахна страховете ми!
Ти идеш благ при мен, при най-престъпния!
О, чуй, за тебе моля, не за себе си!
КРЕОН
Какво желаеш, та ме молиш толкова?
ЕДИП
Махни ме от града, прати ме някъде,
където няма да продумам никому!
КРЕОН
Така бих сторил, ала искам по-напред
от бога да узная как да действувам.
ЕДИП
Но ясни са словата му — безбожния
отцеубиец, казва, да погубите.
КРЕОН
Така ни каза той. Но в тези трудности
е най-добре да питаме за нужното.
ЕДИП
И за такъв нещастник ли ще питате?
КРЕОН
Сега на бога вярваш и самият ти.
ЕДИП
Към тебе се обръщам със молбите си.
Онази, в къщи, положи във гроба и
тъй, както знаеш. Дълг е то към своите.
А мене как ще иска този бащин град
да гледа жив сред своите поселници?
Пусни ме в планините, там, където е
и моят Китерон — а него моите
родители за гроб са ми отсъдили.
И да умра тъй, както те са искали.
Но знам добре: ни болест, нито друго зло
ще ме сломи. Не щях да се спася от смърт,
ако не се спасих за страшни бедствия.
Но да върви, където ще съдбата ми!
За моите момчета ти не се грижи,
Креоне мой, мъже са те и никъде
не ще усетят липса във живота си.
Но моите злочести две момичета!
На пълната трапеза те не сядаха
без мене, до каквото се докоснех аз,
със мене го деляха те! Грижи ми се
за тях! И остави ме със ръцете си
да ги допра, да си изплача мъката!
О царю,
о благородни, нека! И допра ли ги
с ръце, ще мисля: пак са мои, виждам ги.
Що думам?
Не чувам ли, о богове! Те, милите,
ми плачат! О, Креон се е смилил над мен
и ми е пратил моите сладки рожбици!
Така ли?
КРЕОН
Така, Едипе. Аз ти ги доведох тук,
че зная — тая радост ти жадуваше.
ЕДИП
Честит бъди! Дано за добрината си
получиш участ по-добра от моята!
Деца, къде сте? Тук елате, в моите,
във братските ръце, които сториха
да виждате окървавени светлите
очи на своя роден татко. Аз, деца,