без сам да знам и видя, станах ваш баща
и ви родих с оная, що и мен роди.
Оплаквам ви. Не виждам ваште погледи
и мисля за горчивото ви бъдеще,
което ви очаква между хората.
Къде ли ще отивате по сборове
и празници, отдето не разплакани,
а радостни дома ще се завръщате?
А като дойде време в брак да встъпите,
тогава кой ще се реши връз себе си
такъв ужасен срам да вземе — гибелен
за моите родители, за вас, деца?
Кое ли зло ви липсва още? Татко си
уби баща ви, смеси се със майка си,
която го създаде, и от същата,
която го роди, доби и вас, деца!
С това ще ви обиждат вред. И кой ли мъж
ще ви поиска? Никой, никой, зная аз —
безплодни и безбрачни ще повехнете!
Креоне, Менойкеев сине, ти си им
баща от днес — ний, техните родители,
загинахме. Не ги оставяй в бедствия
и без съпрузи да се скитат — род ти са!
И не оставяй да ги стигне моята
беда, смили се — виждаш, тъй невръстни са
и нищо нямат, — ти си им едничкият!
О благородни, съгласи се, дай ръка!
(Креон му подава ръка.)
А вам, дечица, ако ме разбирахте,
бих рекъл много, но сега — желая ви:
живейте, дето можете, но по-добър
живот от този, който случи татко ви!
КРЕОН
Стига си проливал сълзи! Хайде, влизай у дома!
ЕДИП
С мъка слушам, ала трябва.
КРЕОН
Всичко с време е добро.
ЕДИП
Знаеш ли какво желая?
КРЕОН
Ще ми кажеш и ще знам.
ЕДИП
Изпрати ме надалече!
КРЕОН
Искаш божие — от мен.
ЕДИП
Но небесните ме мразят!
КРЕОН
Скоро ще те чуят те.
ЕДИП
Истина ли?
КРЕОН
Не обичам да говоря, щом не знам.
ЕДИП
А сега, води ме вече.
КРЕОН
Но — децата остави!
ЕДИП
Не, недей, не ми ги вземай!
КРЕОН
Всичко не желай сега?
С тебе не вървя в живота туй, което си владял.
ХОР
Жители на мойта родна Тива, гледайте Едип,
който гатанките чутни разгада и бе велик!
Кой не гледаше със завист към честития му дял?
До какво море от страшни бедствия достигна той!
Затова, додето чакам сетния съдбовен ден
на човека, аз не ще го нарека блажен, преди
да си иде от земята, без да е видял беда.
(Излизат.)
Едип в Колон
ЕДИП
АНТИГОНА
ЧУЖДЕНЕЦ
ХОР ОТ АТИЧЕСКИ СТАРЦИ
ИСМЕНА
ТЕЗЕЙ
КРЕОН
ПОЛИНИК
ВЕСТИТЕЛ
Действието се развива в Колон, пред гората на Евменидите.
Пролог
ЕДИП
Чуй, Антигоно, слепия си стар баща —
в коя земя, в чия държава стигнахме?
Но кой ли ще посрещне мене, скитника
Едип, с оскъдни дарове в ръцете си?
Аз искам малко, ала и от малкото
по-малко получавам. Все пак — стига ми.
Страданията, времето и силата
на моя дух на скромност ме научиха.
Но, дъще моя, ако може някъде —
във кът непосветен или в светилище, —
тури ме да поседна, за да питаме
къде сме. Нека разберем от тукашни;
каквото кажат те, да ги послушаме.
АНТИГОНА
Злочести татко, ако виждам хубаво,
далеч пред нас е град, опасан с крепостни