стени. В свещено място сме — обрасло е
с лоза, маслина, лавър. А сред клоните
безброй славеи пеят в упоение.
Седни сега на тези груби камъни,
че пътят ти не беше път за стар човек.
ЕДИП
Сложи ме и пази край мене, слепия.
АНТИГОНА
Не ме учи, научих го със времето.
(Помага на Едип да седне върху един камък.)
ЕДИП
А можеш ли ми каза де сме седнали?
АНТИГОНА
Не знам къде, но, виждам, пред Атина сме.
ЕДИП
Туй всички минувачи ни говореха.
АНТИГОНА
Да ида ли напред да питам хората?
ЕДИП
Да, дъще, но дали ще срещнеш някого?
АНТИГОНА
Ще срещна. Но не ще е нужно никъде
да ходя — тук човек съзирам някакъв.
ЕДИП
Към нас ли се отправя, чедо? Иде ли?
Влиза един Чужденец.
АНТИГОНА
Да, той е вече тук. Сега запитай го
каквото искаш. Ето го, пред тебе е.
ЕДИП
О, чужденецо, щом узнах от моето
дете, което гледа и за двама ни,
че идеш тук и можем да те питаме…
ЧУЖДЕНЕЦЪТ (прекъсва го).
Преди да питаш повече, излез оттук!
Греховно е да тъпчат тук нозете ти!
ЕДИП
Защо? Кому е посветено мястото?
ЧУЖДЕНЕЦЪТ
Свещено, непристъпно е — на страшните
богини37, що роди Земята с Мрака.
ЕДИП
Чие свещено име да мълвя сега?
ЧУЖДЕНЕЦЪТ
Народът ги нарича тук „всевиждащи
Еринии“. Но другаде е иначе.
ЕДИП
О, нека с милост чуят те молбите ми!
Оттук не ще отида вече никъде.
ЧУЖДЕНЕЦЪТ
Какво е туй?
ЕДИП
Поличба на съдбата ми.
ЧУЖДЕНЕЦЪТ
Не смея да те пъдя самоволно аз,
преди да питам своите съграждани.
ЕДИП
Не пренебрегвай, чужденецо, скитника!
Кажи каквото моля, за безсмъртните!
ЧУЖДЕНЕЦЪТ
Добре, не ще се отнеса с презрение.
ЕДИП
Коя е местността, в която стигнахме?
ЧУЖДЕНЕЦЪТ
Това, което зная сам, ще чуете.
Свещен е този край — над него властвува
бог Посейдон и още — огненосецът,
титанът Прометей. Това пък — мястото,
където стъпваш ти — се казва Меден праг38
опора на Атина. Всички околни
поля почитат ей тогова — конника
Колон — като закрилник, и навсякъде
на името му всички са наречени.
Такива са местата. И почитат ги
не толкова със думи, ала с обреди.
ЕДИП
И, значи, има този край поселници?
ЧУЖДЕНЕЦЪТ
О, да, и те на бога са наречени.
ЕДИП
Цар имат ли, или народът властвува?
ЧУЖДЕНЕЦЪТ
На царя във Атина те са поданни.
ЕДИП
А кой владее — с думи и с могъщество?
ЧУЖДЕНЕЦЪТ
Тезей се казва. На Егея син е той.
ЕДИП
Ще иде ли от вас при него пратеник?
ЧУЖДЕНЕЦЪТ
Защо? Да каже нещо? Да го викне ли?
ЕДИП
За малка помощ много ще получи той.
ЧУЖДЕНЕЦЪТ
Какво ли ще спечели пък от сляп човек?
ЕДИП
Това, което казвам, вижда хубаво.
ЧУЖДЕНЕЦЪТ
За да не сбъркаш, чужденецо, ето що
(добър човек си, виждам, но нещастен си):
почакай там, където се намерихме.
38