Ще съобщя на тукашните жители,
а не в града. Ще кажат те да чакаш ли,
или отново да поемеш пътя си.
(Излиза.)
ЕДИП
Отиде ли си, дъще моя, странникът?
АНТИГОНА
Отиде си, и можеш на спокойствие
да ми говориш — тук съм аз единствена.
ЕДИП
Страхотни божества39, ако за първи път
превих нозе пред вашето светилище,
към Локсий и към мен не негодувайте!
Когато той предричаше бедите ми,
аз чух, че ще отдъхна във последната
страна след дълги дни, че във светилище
на тачени богини ще съм гостенин
и там ще спре животът ми страдалчески.
Ще бъда за приелите ме — щастие,
проклятие — за мойте прогонители.
Той обеща да ми даде знамение
със гръм, със земетръс или със мълния.
По този път — аз вече зная сигурно —
не друг, а вие вярно ме изведохте
до тоя лес. Та иначе аз никога
не бих се срещнал първо с вас във пътя си —
аз, трезвият, с вас, трезвите40, — не бих седял
на този камък. Изпълнете думите
на Аполон, богини, на живота ми
вий дайте смърт и доведете края ми,
ако го заслужавам, подир толкова
и тъй ужасно минати страдания!
На Мрака древен сладки рожби, моля ви!
Ти, който носиш името на славната
Палада, най-почитан граде, моля те!
Смилете се над сянката на бедния
Едип! Днес аз не съм Едип от някога.
АНТИГОНА
Мълчи, насам пристигат старци някакви —
навярно за да разберат къде седиш.
ЕДИП
Ще млъкна, а пък ти ме отведи оттук,
от пътя, във леса, та да послушаме
какво ще кажат. След това внимателни
ще можем ний да бъдем в своите действия.
Влизат в гората на Евменидите.
Парод
ХОР
Първа строфа
Та кой ще е той? Где е? Виж!
Где ли се крие — най-безсрамен
от всички в този свят?
Дири да го намериш,
добре оглеждай вред!
Да, скитник е старецът, скитник ще е някакъв,
не тъдявашен. Той не би
влязъл във този девствен лес —
лес на страхотните моми41,
които ние от страх не зовем,
а преминаваме край леса им
с очи затворени и без глас,
само с молитва в мисълта.
И днес,
казват, дошъл бил някой,
незачитащ нищо,
за когото бродя из целия лес,
а все още не мога
да открия къде се намира.
Система
ЕДИП (излиза от гората).
Аз съм този човек. Както казват за мен,
моят слух ви видя.
ХОР
Ужасно — о! —
и за нашия взор, и за нашия слух!
ЕДИП
О, недейте ме гледа със укор в очи!
ХОР
О, Зевсе, пази! Кой е този човек?
ЕДИП
Човекът, когото за прежните дни
не бихте нарекли честит, първенци.
Та нямаше воден от чужди очи
да ходя, облегнат —
огромен — на слабото рамо.
ХОР
Първа антистрофа
Със мъртви очи? Страшно зло!
Тъй от рождение ли си, злочести?
Отдавна, виждам аз.
Не искам да прибавиш
беда към тез беди.
Излез затова, излез, бъди внимателен!
Не навлизай в глухия лес —
цял в треви, — дето жертвен съд
смесва бистри водни струй
със сок на медно питие.
Беден чужденецо, внимавай!
Иди си, чуй, върни се назад!
Виж, дели ни широка межда.
40
Едип нарича Евменидите