Выбрать главу

Кажи,

        чуваш ли, страден скитнико?

Ако имаш нещо

да отвърнеш на моите думи, излез

от свещения лес

и кажи. Но ни думица — в него!

Антисистема

ЕДИП

Моя дъще, кажи ми — сега накъде?

АНТИГОНА

Трябва, татко, по техен закон да вървим,

да отстъпваме, щом е потребно това.

ЕДИП

За ръка улови ме тогава.

АНТИГОНА

                                        Добре.

ЕДИП (към Хора).

Чужденци, не постъпвайте лошо със мен!

(Към корифея.)

Доверих ти се аз и излизам оттук.

Втора строфа

ХОР

        Старче, ако не щеш,

        никой от нас

        няма оттук

        веч да те гони.

ЕДИП

        Още ли?

ХОР

                Още малко.

ЕДИП

        Още?

ХОР

                Води го,

момиче. Ти виждаш добре.

АНТИГОНА

… … … … … … … … … …

ЕДИП

… … … … … … … … … …

АНТИГОНА

… … … … … … … … … …

        С твоите слепи стъпки върви,

        татко, натам, накъдето те водя!

ЕДИП

… … … … … … … … … …

ХОР

        Чужд си в чужда земя, и ти,

        клетнико, трябва да мразиш това,

което мрази градът, а това,

което обича, — да тачиш.

ЕДИП

И така, отведи ме, дете,

там, където ще можем и ние сами

да мълвим с благочест и да слушаме тях

със съдбата си нека не спорим.

Втора антистрофа

ХОР

        Спри се там и от тоз

        каменен хълм

        вече недей

        мръдва нататък.

ЕДИП

        Тъй ли?

ХОР

                Да, тъй, разбираш.

ЕДИП

        Прав ли?

ХОР

                Сведи се към края

на камъка малко, седни.

АНТИГОНА

        Татко мой, аз ще се грижа — спокойно…

ЕДИП

Нещастен аз!

АНТИГОНА

… пристъпвай наред със мене,

свойта стара глава склони

тук, на моята грижна ръка.

ЕДИП

Страшна е моята участ!

ХОР

        Клетнико, послуша ни ти.

        Кой е твоят баща? Кажи,

коя страдалка те води? Коя

е твойта родина?42 Кажи ни!

ЕДИП

        Странници,

изгнаник съм аз, но не…

ХОР

        Старче, защо замлъкваш тъй?

ЕДИП

        Не, недейте ме пита кой съм,

недейте разпитва вече, стига!

ХОР

Защо?

ЕДИП

        От ужасен род съм…

ХОР

                                        Казвай!

ЕДИП (към Антигона).

Уви! Какво да им кажа, дъще?

ХОР

От чие потекло си, чужденецо,

и кой е твоят баща?

ЕДИП

Какво да направя, нещастен аз, дъще?

АНТИГОНА

Кажи, щом се виждаш принуден.

ЕДИП

Да, да, ще им кажа, не мога да крия!

ХОР

Много дълго се бавиш, побързай!

вернуться

42

В тия стихове е дадена формулата, с която древните гърци се запознавали помежду си. Тази формула обикновено включвала собственото име, името на бащата и името на отечеството.