ЕДИП
Да познавате някакъв Лаев син?
ХОР
О!
ЕДИП
Лабдакидите, техния род?
ХОР
Зевсе!
ЕДИП
Ами Едипа злочест?
ХОР
Ти Едип ли си?
ЕДИП
Не се бойте от моите думи.
ХОР
О, о!
ЕДИП
Нещастен аз!
ХОР
Уви!
ЕДИП (към Антигона).
Дъще моя, какво ли ще стане?
ХОР
Напуснете земята ни бързо!
ЕДИП
Тъй ли спазвате дадена дума?
ХОР
Никой не бива наказван от Мойрите,
че отмъщава. Та щом към измамата
нова измама притуриш, страдание,
не благодарност е, явно, отплатата!
Ставай отново оттам, запилявай се,
махай се бързо, не стой във земята ми
и не създавай
в града ми нови грижи!
АНТИГОНА (към Хора).
Странници,
милостиви, щом стария мой
баща, който тук спомена
своите неволни дела,
не изслушахте, аз ви моля,
имайте милост към мене, злочестата,
странници, вие! Моля ви аз
само за моя, за бедния татко.
(Към корифея.)
Моля и гледам в очите ти с моите
живи зеници и сякаш от вашата
кръв съм родена и аз — към нещастния
имайте милост! На вас се надяваме
както на бог ние, бедните! Дайте ни
тази нечакана радост!
Моля за всичко, което обичате —
рожби, жени, богове, скъпоценности!
Гледайте: никой не би могъл себе си
от смърт да избави,
щом към смърт го тласка бог.
Първи епизод
ХОР
Знай, дъще на Едип, ний съжаляваме
и тебе, и баща ти, но при трепета
пред боговете ний не бихме казали
ни дума след това, което казахме.
ЕДИП
Защо е тая слава, де е смисълът
на хубавото, ала празно мнение,
че град Атина, най-благочестивият,
единствен можел да даде спасение
на страдащия странник, че единствен той
му давал помощ? А за мене има ли?
Оттук ме вие вдигате и гоните
от страх пред мойто име само, не от страх
пред мен и моите дела. Делата ми
са повече страдания, не действия —
ако е позволено тук за своите
родители да кажа. Вий настръхнахте
заради тях. Нима е престъпление,
че върнах зло за зло?43 Та и съзнателно
да бъде то, нима е престъпление?
Но аз дойдох до злото несъзнателно.
А те, чиято жертва бях, — те знаеха.44
Затуй ви моля в боговете, граждани:
спасете ме, тъй както ме изпъждате!
Ако от боговете се страхувате,
не пренебрегвайте властта им! Вярвайте,
че боговете гледат благочестния,
че гледат и безчестника, че лошият
не се е скривал никога. Помнете го
и не петнете блясъка на славната
Атина със постъпка на безчестници!
Тъй както ме приехте при молбите ми,
сега ме и закриляйте! Не гледайте
ужасния ми лик със отвращение!
Аз ида чист и свят и нося щастие
на този град. Когато господарят ви,
водителят ви, дойде тук, ще чуете
и всичко ще узнаете. Но чакайте!
Несправедливи дотогаз не бивайте!
ХОР
Със трепет и вълнение изслушахме
43
44
Когато Едип се родил, родителите му, уплашени от предсказанието, заповядали да бъде изхвърлен в непристъпни кътища на планината Китерон. Едип противопоставя себе си на своите родители: той, Едип, убива баща си несъзнателно; баща му и майка му, обратно, действат съзнателно, за да се освободят от заплахата на прорицанието.