Трагедии

Преоценяват възгледите си Креон и Хорът.

26

Първоначално Хорът в „Антигона“ е в безусловен плен на погрешното мнение. После поведението му показва колебания. Накрай у него се извършва преход към полюсно противоположни гледища.

На програмната реч на Креон Хорът, нека повторим, отговаря:

Креоне, тъй решаваш за приятеля и за врага на нашето отечество. Закони можеш да прилагаш всякакви — за мъртвите, тъй както и за живите.

В началната част от сцената с Хемон той е все още на страната на Креон:

Ако не сме от старостта измамени, ний мислим, че разумни са словата ти.

Но още в същата сцена, след като изслушва Хемон, той е явно объркан. Обръща се към Креон със съвет:

Ако приказва право, царю, чуй го ти.

Същия съвет отправя и към Хемон.

А ти — баща си чуй.

Мнението му за казаното от двамата е:

Добре говорихте.

Но двамата, баща и син, са изразили враждебно противоположни гледища. Хорът е просто безпомощен да отсъди кой е прав.

Появата на Тирезий отваря очите му. Хорът познава от опит правдивостта на жреца:

Но, царю, знаем ний — откакто моята коса от черна става бяла, — никога лъжа не е продумвал за държавата!

Сега той предупреждава:

Креоне, нужно е благоразумие!

Разколебаната мисъл за правотата на царя бързо отстъпва. Прозвучава косвено обвинение в неблагоразумие.

В края на трагедията, при вида на Креоновите злочестини, Хорът възкликва:

О, колко късно ти съзираш Правдата!

Позицията му, както се казва във всекидневието, се променя на сто и осемдесет градуса.

Погрешното мнение е опровергано.

27

„Антигона“ е прослава на атинската демокрация и на демокрацията изобщо. Тя заклеймява всяка еднолична власт.

КРЕОН

Не е ли заловена в престъпление?

ХЕМОН

Народът в Тива не говори същото.

КРЕОН

Градът ли ще диктува мойта заповед?

ХЕМОН

Говориш като много млад, не виждаш ли?

КРЕОН

Не трябва ли тук аз да бъда властникът?

ХЕМОН

Не може град да бъде на един човек!

КРЕОН

Какво, нима градът не е на вожда си?

ХЕМОН

Прекрасно би царувал над пустинята!

28

Някои думи на Креон от „Антигона“ са пряк принос към отрицателната му характеристика. В очите на религиозния зрител те са илюстрация на неговото осъдително лекомислие.

Първоначално Креон се изразява общо, той говори по принцип, но скрито визира Тирезий:

Пари обичат всички предсказатели.

После става по-конкретен и обвинението му засяга пряко жреца:

Кажи, но не със поглед към облагите.

Той поставя под знака на отрицанието правдивостта на Тирезий:

Мъдрец си, но обичаш ти неправдата!

По-късно тези думи ще се успоредят с изказване на Едип от „Едип цар“. Последният ще нарече Тирезий

вещер, който сплетничи, измамник с поглед, вперен във облагите, ала в изкуството си — сляп!

29

Но Едип в „Едип цар“ не се ограничава с личната нападка срещу Тирезий. Той навлиза в по-съществен въпрос, като изказва съмнение в годността на жреца да възвестява истини. Птицегадания, богове? Според Едип нищо не е помогнало на Тирезий да спаси града. Пред неговата истина, която всички смъртни означават като божествена, Едип поставя истината на своя разум. Чрез нея той е спасил града от Сфинкса. За нея той не се чувства задължен на никакви богове, на никакви птици:

Кажи сега, къде си си показал ясновидството? Защо, когато страшният певец бе тук, не каза ти ни дума за спасение?… На тебе не помогнаха ни птиците, ни боговете. Аз дойдох, неукият Едип, и го смирих — намерих отговор с ума си, без да ме научат птиците!