В „Едип в Колон“ Софокъл обсъжда фаталистичния възглед, за да покаже неговата нелогичност и неприемливост.
„Едип в Колон“ не се намира в противоречие с „Едип цар“. Четейки „Едип в Колон“, ние разбираме защо в „Едип цар“ поетът отхвърля фаталистичната идея и обяснява участта на героя със собствения му характер.
Проф. д-р Александър Ничев
Едип цар
ЕДИП
ЖРЕЦ
КРЕОН
ХОР ОТ ТИВАНСКИ СТАРЦИ
ТИРЕЗИЙ
ЙОКАСТА
ВЕСТИТЕЛ
ОВЧАР НА ЛАЙ
ДОМАШЕН ВЕСТИТЕЛ
Действието се развива пред царския дворец в Тива.
Пролог
ЕДИП
Деца, на древний Кадъм нови кълнове,
защо сте ми се сбрали и насядали,
със клончета молитвени обкитени1?
Градът е цял изпълнен със тамянов дъх,
ехтят свещени песни и стенания.
За всичко туй не исках от вестители
да чуя вест, деца, и ето аз дойдох —
Едип, когото вред наричат „Славният“.
(Към жреца на Зевс.)
Но, старче, говори сега (прилично е
за тия да говориш ти), защо сте тук,
от страх ли, или пък с молба? Готов съм аз
да ви помогна всякак. Без сърце ще съм,
ако не трепна пред това събрание.
ЖРЕЦЪТ
Едипе, властелине на земята ми,
пред твоите олтари сме насядали —
деца с крила безсилни още, грохнали
жреци (на Зевса аз съм жрец) и тия тук
отбор момци. Народът пък със клончета
в ръце е пред Паладините храмове2,
сред стъгдите, при пепелта пророческа
на Аполон3. Ти виждаш сам как бурята
тресе града ни и глава не може той
да вдигне днес от тази бездна кървава.
Загива — плодовете съхнат в нивите,
загива — мре добитъкът, безплодни са
родилните страдания на майките.
Градът ни е сразен от огненосния
страхотен Мор. Гнети ни той, а къщата
на Кадъм запустява, и стенания
и вопли пълнят мрака в преизподнята.
Ни аз, нито момците сме насядали
пред теб като пред равен на безсмъртните,
но пръв си ти сред хората в нещастия
и в напасти, от боговете пращани.
Дойде и ни избави ти от тежка дан,
която на певеца стръвен4 давахме.
Освободи ни, без да кажем думица
и без да те научим — само с божия
подкрепа, — тъй си мислим и приказваме.
И днес, Едипе, мъдри повелителю,
към тебе се обръщаме с молбите си
да ни помогнеш, вслушвайки се в божи глас
или в съвет на някого сред смъртните.
Че опитните, знам, и през нещастия
до хубав край довеждат своите планове.
Ти, най-велик сред смъртните, вдигни града!
Мисли, спасител те нарича нашата
земя заради прежната ти преданост.
Но за властта ти да не кажем никога:
„Издигнахме се и — отново паднахме!“
И тъй, вдигни и закрепи държавата!
С добри поличби ти ни даде щастие —
такъв, какъвто бе преди, и днес бъди!
И ако пак ще имаш власт над нашата
земя, да бъде с хора тя е по-добре.
Защото знай: не струва нито корабът,
ни крепостта, когато няма хора в тях.
ЕДИП
Чеда злочести, знайна, не незнайна е
за мене вашта скръб. Аз знам, че страдате.
Но никой между вас не страда с моите
страдания — вий своите болки знаете,
не мислите за чуждите. А моята
душа оплаква и града, и моята,
и твоята съдба в едно. И не заспал
от сън сега ме будите. Но чуйте ме:
аз дълго плаках, в много тъмни пътища
на мисълта блуждах. След дълъг размисъл
направих туй, което бе единствено:
Креона Менойкеев, брат на моята
3
4
Стръвният певец е сфинксът, който пеел своята гибелна гатанка. Минувачите трябвало да кажат кое същество ходи сутрин на четири крака, на обед — на два, вечер — на три. Никой не можел да отговори, и всеки, който получавал гатанката, намирал смъртта си в една пропаст край града. Едип отговорил и така спасил и себе си, и Тива.