Мистър Сатъртуейт притежаваше бърз усет.
— Младия Оливър Мендърз ли имате предвид?
Лейди Мери се изчерви от искрена изненада.
— О, мистър Сатъртуейт, как познахте! Тъкмо него имам предвид. По едно време той и Ег дружаха много и зная, че съм старомодна, но някои от схващанията му не ми харесват.
— Младежта трябва да си има свои разбирания — каза мистър Сатъртуейт.
Лейди Мери поклати глава.
— Много се страхувах… те напълно си подхождат, разбира се, аз зная всичко за него, а и чичо му, който напоследък го е взел във фирмата си, е много богат човек; не става дума за това… глупаво е от моя страна…, ала…
Тя поклати глава, неспособна да изразява мислите си по-нататък.
Мистър Сатъртуейт се почувствува странно близък. Той произнесе ясно и спокойно:
— И все пак, лейди Мери, не бихте се съгласили дъщеря ви да се омъжи за двойно по-възрастен от нея човек.
Отговорът й го изненада.
— Така ще бъде може би по-сигурно. Поне ще знаеш къде си. На тая възраст мъжът окончателно е сложил край на всякакви щуротии и прегрешения; те не му предстоят… в бъдеще…
Преди мистър Сатъртуейт да успее да каже още нещо, Ег се присъедини към тях.
— Много време те нямаше, мила — рече майка й.
— Разговарях със сър Чарлз, скъпа. Той е сам със славата си. — Тя се обърна укорително към мистър Сатъртуейт: — Вие не ми казахте, че гостите са се разпръснали…
— Разотидоха се вчера… всички, с изключение на сър Бартолъмю Стрейндж. Той щеше да остане до утре, но тази сутрин го повикаха с бърза телеграма в Лондон. Един от пациентите му бил в критично състояние.
— Жалко — каза Ег. — Защото възнамерявах да разследвам гостите. Може би щях да уловя някаква диря.
— Диря от какво, мила?
— Мистър Сатъртуейт знае. Е, това не е важно. Оливър е още тук. Ще хванем него. Пипето му сече, когато пожелае.
Завръщайки се в Гарваново гнездо, мистър Сатъртуейт завари домакина си седнал на терасата, която гледаше към морето.
— Здравей, Сатъртуейт. На чай у Литън Горови ли беше?
— Да. Имаш ли нещо против?
— Ни най-малко. Ег се обади по телефона… Странно момиче е тая Ег…
— Привлекателно — каза мистър Сатъртуейт.
— Хм, да, така мисля и аз.
Сър Чарлз стана и направи безцелно няколко крачки.
— Дявол да го вземе — избухна той внезапно, — не биваше да идвам на това проклето място.
Глава пета
БЯГСТВО ОТ ЕДНА ДАМА
Мистър Сатъртуейт си мислеше: „Здравата е хлътнал.“
Той изведнъж почувствува съжаление към домакина си. На петдесет и две годишна възраст Чарлз Картрайт, безгрижният веселяк, разбил толкова сърца, се бе влюбил. И както сам съзнаваше, случаят му беше безнадежден. Младостта търси младост.
„Момичетата са твърде експанзивни — мислеше мистър Сатъртуейт. — Ег парадира много с чувствата си към сър Чарлз. Тя не би правила това, ако наистина има нещо сериозно. Мендърз е нейният избраник.“
Обикновено мистър Сатъртуейт беше много точен в своите преценки.
Но, изглежда, тук имаше един фактор, с който не се съобразяваше, защото сам не го знаеше: че младите ценят повече старите. На мистър Сатъртуейт, човек в напреднала възраст, му се струваше просто невероятно, че Ег може да предпочете мъж на средна възраст пред един младеж. За него младостта беше най-вълшебният дар.
Това му убеждение се засили, когато Ег позвъни след вечеря и поиска позволение да доведе Оливър „да се посъветват“.
С тъмните си очи под дългите мигли и с леките си грациозни движения той беше несъмнено красив момък. Изглежда, се бе съгласил да бъде доведен — което показваше влиянието на Ег; но държането му беше, общо взето, равнодушно-резервирано.
— Не можете ли да я убедите да не се бърка в тая работа, сър? — обърна се той към сър Чарлз. — Този ужасен здрав селски живот я прави толкова енергична. Знаеш ли, Ег, ти си, откровено казано, отвратително буйна. А вкусовете ти са детински: престъпления, сензации и всякакви щуротии от тоя род.
— Нима сте скептик, Мендърз?
— Да, сър, такъв съм. А оня симпатичен дъртак дрънка врели-некипели. Глупаво е да мисли човек за нещо друго освен за естествени причини.
— Дано да излезете прав — каза сър Чарлз.
Мистър Сатъртуейт го погледна. Каква ли роля играеше Чарлз Картрайт тази вечер? Нито бивш моряк, нито международен детектив. Не, някаква; нова и непозната роля.
Мистър Сатъртуейт бе потресен, когато разбра каква беше тая роля. Сър Чарлз свиреше втора цигулка. Втора цигулка след Оливър Мендърз.
Облегнат на креслото си така, че главата му да бъде в сянка, той наблюдаваше двамата, Ег и Оливър, увлечени в спор: Ег — разгорещено, Оливър — вяло.