Сър Чарлз изглеждаше по-стар от обикновено — стар и уморен.
Няколко пъти Ег се обърна към него — пламенно и самоуверено, — но той не отговаряше нищо.
Беше единайсет часът, когато си тръгнаха. Сър Чарлз излезе на терасата с тях и предложи да им услужи с електрическо фенерче, за да си светят, като слизат по каменистата пътека.
Но нямаше нужда от фенерче. Беше красива лунна нощ. Поеха заедно. Докато се спущаха надолу, гласовете им постепенно заглъхваха.
С луна или без луна мистър Сатъртуейт не искаше да се простудява. Той се прибра в каютата. Сър Чарлз остана още малко на терасата.
Когато влезе, затвори прозореца подире си, спусна резето му и като се приближи до една масичка, си наля уиски и сода.
— Сатъртуейт — каза той, — утре заминавам завинаги.
— Какво?! — извика мистър Сатъртуейт смаян. За миг по лицето на Чарлз Картрайт се мярна нещо като печално задоволство от произведения ефект.
— Този е Единственият изход — произнесе той явно с главни букви. — Ще продам това място. Никой никога не ще узнае какво значеше то за мен. — Гласът му затихна бавно… ефектно.
След тази вечер, в която бе играл второстепенна роля, егоизмът на сър Чарлз си отмъщаваше. Това беше голямата Сцена на отричането, толкова често играна от него в най-различни драми. Отказване от Жената на другия, Отричане от момичето, което е обичал.
Когато заговори отново, в гласа му имаше дръзка пренебрежителност:
— Да се откажа от тази загубена кауза… това е единственият изход… Младост с младост… Те са създадени един за друг, тия двамата… Аз трябва да се махна от пътя им…
— Къде? — попита мистър Сатъртуейт.
Актьорът направи небрежен жест.
— Където и да е. Има ли значение? — И добави с леко променен глас: — Вероятно в Монте Карло. — А после, мъчейки се да засили отслабналия ефект, доловен от изтънчения му усет: — Дали сред пустинята или сред тълпата — има ли значение? Най-съкровените кътчета на човешката душа са уединени… самотни. Аз винаги съм бил… самотна душа…
Това явно беше заключителна реплика преди напускане на сцената.
Сър Чарлз кимна на мистър Сатъртуейт и излезе от стаята.
Мистър Сатъруейт стана и се приготви като своя домакин да си легне.
„Но няма да бъде сред пустинята“ — помисли си той, като изхихика тихо.
На другата сутрин сър Чарлз помоли мистър Сатъртуейт да го извини, че тоя ден ще прескочи до града.
— Не прекъсвай краткото си гостуване, драги ми приятелю. Ти трябваше да останеш до утре, а зная, че отиваш у Харбъртънови в Тейвисток. Колата ще те закара дотам. Чувствам, че след взетото решение не бива да поглеждам назад. Не, не бива да поглеждам назад.
Сър Чарлз изправи рамене с мъжествена решителност, стисна горещо ръката на мистър Сатъртуейт и го повери на кадърната мис Милрей.
Мис Милрей изглеждаше готова да се справи с положението така, както се бе справяла с всяко друго положение. Тя не изрази нито учудване, нито вълнение от снощното решение на сър Чарлз. А и мистър Сатъртуейт не можа да изтръгне от нея нито дума по този въпрос. Нито внезапна смърт, нито внезапна промяна на някакъв план не беше в състояние да развълнува мис Милрей. Тя приемаше всичко, което ставаше, като свършен факт и след това действаше по най-целесъобразния начин. Телефонираше на комисионери по продажба на недвижими имоти, пращеше телеграми в чужбина и пишеше усърдно на машината си. Мистър Сатъртуейт избяга от тягостната гледка на тази толкова голяма експедитивност, като излезе да се разходи по кея. Той крачеше безцелно по него, когато изведнъж някой го улови изотзад за ръката, и като се обърна, видя бледолико момиче.
— Защо е всичко това? — попита Ег злобно.
— Кое всичко? — парира въпроса й мистър Сатъртуейт.
— Всички знаят, че сър Чарлз заминава…, че ще продава Гарваново гнездо.
— Напълно вярно.
— Наистина ли заминава?
— Той вече замина.
— О! — Ег пусна ръката му. Изведнъж тя заприлича на малко дете, което са оскърбили жестоко. Мистър Сатъртуейт не знаеше какво да каже.
— За къде замина?
— За чужбина. За Южна Франция.
— О!
Той все още не знаеше какво да каже. Защото тук явно имаше нещо повече от боготворене на кумира…
От съжаление към нея започна да прехвърля в главата си разни утешителни думи, когато тя заговори отново… и го стресна.
— Заради коя от ония развратници? — попита Ег злобно.
Мистър Сатъртуейт се вторачи в нея и зяпна от смайване. Ег го улови пак за ръката и го разтърси силно.
— Вие не може да не знаете — кресна тя. — Коя от тях? С прошарената коса или другата?