Выбрать главу

— Мила моя, не разбирам за какво говориш.

— Разбирате. Не може да не разбирате. Непременно е заради някаква жена. Той ме харесваше… зная, че ме харесваше. Някоя от тия двете снощи трябва да е забелязала това и е решила да ми го отнеме. Аз мразя жените. Мръсни гадини са те. Видяхте ли тоалета й… на оная зеленокосата? Скърцах със зъби от завист. Жена с такъв тоалет притежава чар… не можете да отречете. В същност тя е много стара и противно грозна, но това няма значение. Пред нея всички изглеждат старомодни. Същата ли е? Или другата, с прошарената коса? Тя е забавна… това си личи. Сексапилна е. И той я наричаше Анджи. Не може да бъде оная, дето прилича на спаружена зелка. Наконтената ли е, или Анджи?

— Скъпа моя, ти си си втълпила много чудновати мисли. Той… ъ-ъ… Чарлз Картрайт не се интересува ни най-малко от тия жени.

— Не ви вярвам. Във всеки случай те се интересуват от него.

— Не, не, не, ти грешиш. Всичко това е плод на въображението ти.

— Развратници — тросна се Ег. — Да, такива са!

— Не бива да си служиш с тая дума, скъпа моя.

— Какво да правя, като не мога да измисля по-лоша.

— Вярно, вярно, но моля те, недей така. Уверявам те: ти се заблуждаваш.

— Тогава защо е заминал… по тоя начин?

Мистър Сатъртуейт се прокашля.

— Предполагам, че… ъ-ъ… така е сметнал за най-добре.

Ег го изгледа проницателно.

— Може би… заради мен?

— Е… сигурно нещо подобно.

— И затова се измъкна, а? Предполагам, че съм си показала картите твърде открито… Мъжете мразят да бъдат гонени, нали? В края на краищата мама излиза, права… Нямате представа колко ласкава е тя, когато говори за мъжете. Винаги в трето лице… по викториански и толкова вежливо. „Мъжът не обича да тичат подире му; момичето трябва винаги да оставя мъжът да тича.“ Не мислите ли, че това е много сполучлив израз — да тича? Звучи обратно на смисъла, който е вложен в него. В същност именно това прави Чарлз — тича. Бяга от мен. Страх го е. И дявол да го вземе, аз не мога да тръгна подире му. Ако тръгна, сигурно ще избяга с параход в пущинаците на Африка или някъде другаде.

— Хърмайъни — каза мистър Сатъртуейт, — сериозно ли говориш за сър Чарлз?

Момичето му хвърли нетърпелив поглед.

— Разбира се, че сериозно.

— А какво става с Оливър Мендърз?

Ег отби въпроса за Оливър Мендърз с нетърпеливо с тръсване на главата. Тя следеше някаква своя мисъл.

— Смятате ли, че мога да му пиша? С нищо няма да го безпокоя. Просто момичешки брътвежи… разбирате ли, ще се помъча да го успокоя, та да превъзмогне страха си.

Тя присви вежди.

— Колко глупава бях! Мама би се справила много по-добре в случая. Тези викторианки му знаят цаката. Отдръпваш се свенливо. Аз сбърках в тая работа. Мислех си, че трябва да го насърчавам. Той като че ли… хм, като че ли имаше нужда от малко помощ. Я ми кажете — обърна се тя внезапно към мистър Сатъртуейт, — видя ли ме той снощи, като се целувах с Оливър?

— Не, доколкото зная. Кога?

— Все под лунната светлина. Когато слизахме по пътечката, мислех, че той още гледа от терасата. Мислех, че може да ме види с Оливър… хм, мислех, че това може да го постресне. Защото той наистина ме харесваше. Мога да се закълна, че ме харесваше.

— Не беше ли това малко жестоко спрямо Оливър?

Ег поклати решително глава.

— Ни най-малко. Оливър смята, че за всяко момиче е чест да бъде целунато от него. Разбира се, това засягаше много самолюбието му; но човек не може да се съобразява с всичко. Аз исках да попришпоря Чарлз. Напоследък той се е променил… станал е по-сдържан.

— Скъпо дете — каза мистър Сатъртуейт, — ти, струва ми се, не разбираш напълно защо сър Чарлз замина така внезапно. Той мислеше, че ти обичаш Оливър. Замина, за да си спести по-нататъшни страдания.

Ег се обърна рязко. Тя сграбчи мистър Сатъртуейт за рамената и се взря в лицето му.

— Вярно ли е? Наистина ли е така? Глупак! Левак! Ох!…

Тя пусна внезапно мистър Сатъртуейт и заподскача до него.

— Тогава ще се върне — рече тя. — Ще се върне. Ако не пък…

— Какво „ако не пък“?

Ег се засмя:

— Ще го накарам някак да се върне. Ще видите дали няма да го накарам.

Като че ли с известна разлика в езика, Ег и бледоликата девица от Астолат много си приличаха, ала на мистър Сатъртуейт му се струваше, че похватите на Ег ще бъдат по-практични от подхода на Илейн и че в тях не влиза смърт от разбито сърце.

Второ действие — УВЕРЕНОСТ

Глава първа

СЪР ЧАРЛЗ ПОЛУЧАВА ПИСМО

Мистър Сатъртуейт бе прескочил за един ден до Монте Карло. Гостуванията му бяха привършили, а Ривиерата през септември му беше любимо убежище.