— А, да, тук съм съгласен с вас. Изненадан съм по друга причина. Струваше ми се, че сър Чарлз имаше специална причина да живее в Лумът — много очарователна причина, нали? Не съм ли прав? Малката demoiselle8, която се нарича така смешно — Яйцето?
Очите му святкаха добродушно.
— Аха, значи, сте забелязали?
— Разбира се, че забелязах. Моето сърце е много чувствително към влюбените — предполагам, че и вие сте такъв. А, la jeunesse9 е винаги трогателна.
Той въздъхна.
— Мисля — каза мистър Сатъртуейт, — че наистина сте отгатнали причината, поради която сър Чарлз напусна Лумът. Той избяга.
— От мадмоазел Ег ли? Но е ясно като бял ден, че той я обожава. Защо тогава ще бяга?
— Ах — въздъхна мистър Сатъртуейт, — вие не разбирате нашите англосаксонски комплекси. Мосьо Поаро разсъждаваше по своему.
— Разбира се — рече той, — постъпката му е правилна. Но избягаш ли от жена, тя веднага тръгва по петите ти. Сър Чарлз, човек с голям опит, сигурно знае това.
Мистър Сатъртуейт се развесели.
— Мисля, че не беше точно така — отвърна той. — Но кажете ми, какво правите тук? На почивка ли сте?
— Вече цялото ми време минава в почивка. Аз преуспях. Богат съм. Напуснах работа. Сега пътувам и разглеждам света.
— Чудесно — каза мистър Сатъртуейт.
— N’est-ce pas?10
— Мамо — каза момиченцето-англичанче, — няма ли какво да правя?
— Миличко — рече майката укорително, — не е ли приятно да си в чужбина и на хубаво слънце?
— Да, но нямам какво да правя.
— Тичай… забавлявай се. Върви да гледаш морето.
— Maman11 — каза едно момиченце-французойче, което се появи внезапно. — Joue avec moi12
Една френска майка вдигна очи от книгата си.
— Amuse toi avec ta balle Marselle.13
Французойчето покорно заподхвърля топката си с навъсено личице.
— Je m’amuse14 — рече Еркюл Поаро с много странно изражение на лицето.
После, сякаш в отговор на нещо, което бе прочел върху лицето на мистър Сатъртуейт, той добави:
— Но вие имате много силен усет. Трябва да е така, както казвате…
Помълча минута-две, после продължи:
— Знаете ли, като младеж аз бях беден. Имаше много като мен. Трябваше да си търсим прехраната. Постъпих в полицията. Залягах много в работата си. Постепенно се издигнах в службата. Започнах да си създавам име. Създадох си име. Започнах да придобивам международна слава. Най-после дойде време да се пенсионирам. Избухна войната. Раниха ме. Дойдох в Англия като печален и уморен бежанец. Една добра лейди ми оказа гостоприемство. Тя умря… от неестествена смърт; не, убиха я. Eh bien15, напрегнах си мозъка. Послужих си със сивите клетчици. Открих убиеца й. Разбрах, че още не ми е изпята песента. Не, в същност имах повече сили отпреди. Тогава започна втората ми кариера — на частен детектив в Англия. Разплетох много интересни и неразрешими загадки. Ах, мосьо, чувствах, че живея! Чудна е човешката душа. Забогатях. Някой ден, си казах, ще имам пари, колкото си искам. Ще осъществя всичките си мечти.
Той сложи ръка на коляното на мистър Сатъртуейт.
— Приятелю, пазете се от деня, в който мечтите ви ще се сбъднат. Това дете до нас сигурно също е мечтало за чужбина… как ще се забавлява… колко по-друго ще бъде всичко тук. Разбирате ли?
— Разбирам — отговори мистър Сатъртуейт, — че на вас не ви е забавно.
Поаро кимна.
— Точно така.
Имаше моменти, когато мистър Сатъртуейт приличаше на лукав дух. Сега бе настъпил един от тия моменти. Дребното му набръчкано лице се изкриви дяволито. Той се поколеба. Да каже или да не каже?
Разгъна бавно вестника, който още носеше със себе си.
— Видяхте ли това, мосьо Поаро?
И посочи с показалец въпросното съобщение.
Дребният белгиец взе вестника. Мистър Сатъртуейт го наблюдаваше, докато четеше. Лицето му не се промени, но англичанинът имаше впечатление, че тялото му настръхва като териер, който души миша дупка.
Еркюл Поаро прочете съобщението два пъти, после сгъна вестника и го върна на мистър Сатъртуейт.
— Това е интересно — рече той.
— Да. Изглежда, сър Чарлз Картрайт е бил прав, а ние сме сгрешили, нали?
— Да — каза Поаро. — Изглежда, че сме сгрешили… Трябва да ви призная, приятелю, не можех да повярвам, че толкова безобиден, толкова мил старец може да бъде убит… Е, може наистина да греша… Макар че, разбира се, тази, другата смърт, може да е съвпадение. Случват се съвпадения… просто изумителни съвпадения. Аз, Еркюл Поаро, зная съвпадения, които ще ви смаят…