Докторът се спря. Речта му бе излязла много дълга. Очите му бяха изпълнени с нежност и веселост, като наблюдаваше незабелязващия го човек долу. След две-три минути той щеше да бъде при тях.
— Обаче — продължи сър Бартолъмю — изглежда, че грешим. Простият живот го привлича неудържимо.
— Човек, който обича да играе, понякога създава погрешна представа за себе си — забеляза мистър Сатъртуейт. — Никой не смята искреността му за сериозна.
Докторът кимна.
— Да — рече той замислено. — Вярно.
С весело „охо-о“ Чарлз Картрайт изтича нагоре по стъпалата към терасата.
— „Мирабел“ надмина себе си — каза той. — Трябваше да дойдеш, Сатъртуейт.
Мистър Сатъртуейт поклати глава. Той бе патил толкова много, прекосявайки Ламанша, че не си правеше никакви илюзии за издръжливостта на своя стомах по море. Тази сутрин бе наблюдавал „Мирабел“ от прозореца на спалнята си. Духаше силен вятър и мистър Сатъртуейт благодареше искрено на небесата, че се намира на суша.
Сър Чарлз отиде до прозореца на гостната и поръча напитки.
— Трябваше да дойдеш, Толи — обърна се той към приятеля си. — Нима ще киснеш цял живот на Харли стрийт и ще разправяш на пациентите си колко полезен би бил за тях животът върху океанските вълни?
— Голямото предимство да си доктор е в това, че не си задължен да следваш собствените си съвети — заяви сър Бартолъмю.
Сър Чарлз се засмя. Той продължаваше да играе несъзнателно ролята си на грубоват, жизнерадостен моряк. Той беше необикновено красив човек, с хармонично телосложение, със сухо, весело лице, а леко прошарените слепоочия му придаваха допълнително изящество. По външност изглеждаше такъв, какъвто си е — преди всичко джентълмен, а след това актьор.
— Сам ли беше? — попита докторът.
— Не. — Сър Чарлз се обърна да вземе чашата си от една елегантна камериерка, която държеше табла. — Имах си помощник. По-право помощничка — Ех.
В гласа му имаше нещо особено, някаква лека следа от неловкост, която накара мистър Сатъртуейт да вдигне рязко глава.
— Мис Литън Гор ли? Тя разбира нещичко от ветроходство, нали?
Сър Чарлз се засмя някак горчиво:
— Кара ме да се чувствам лош мореплавател; но напредвам… благодарение на нея.
Мислите се въртяха бързо из главата на мистър Сатъртуейт:
„Интересно… Ег Литън Гор… сигурно, затова не му е омръзнало… възрастта… опасна възраст… на тия години винаги се явява някое младо момиче…“
Сър Чарлз продължи:
— Морето… то е незаменимо… слънце, вятър и море… и проста колиба за подслон.
И се загледа със задоволство в бялата постройка зад гърба си, обзаведена с три бани, с гореща и студена вода във всички спални, с най-модерно централно отопление, най-нови електрически уреди и цял щаб от камериерки, прислужница, готвач и кухненска помощница. Представата на сър Чарлз за прост живот беше май малко преувеличена.
От къщата излезе висока и извънредно грозна жена и се запъти към тях.
— Добро утро, мис Милрей.
— Добро утро, сър Чарлз. Добро утро (леко кимване на глава към другите двама). Ето менюто за вечерята. Не зная ще искате ли да се прави някаква промяна?
Сър Чарлз го взе и промърмори:
— Чакайте да видя. Пъпеш, супа борш, прясна скумрия, яребица, суфле „Сюрприз“, сандвичи „Диана“… Не, мисля, че менюто е отлично, мис Милрей. Всички пристигат с влака в четири и половина.
— Аз вече съм дала разпореждания на Холгейт. Впрочем, сър Чарлз, моля да ме извините, но ще бъде по-добре тази вечер да вечерям с вас.
Сър Чарлз като че се сепна, но отвърна учтиво:
— Много ще ми бъде приятно, мис Милрей… само че… ъ-ъ…
Мис Милрей взе спокойно да обяснява.
— Иначе, сър Чарлз, на масата ще бъдете тринайсет души; а толкова хора са суеверни.
От тона й се подразбираше, че мис Милрей би желала всяка вечер до края на живота си да е тринадесетият човек на вечеря, без това ни най-малко да я смущава. Тя продължи:
— Мисля, че всичко е уредено. Казах на Холгейт, че колата трябва да вземе лейди Мери и Бебингтънови. Правилно ли съм постъпила?
— Напълно. Точно това щях да ви помоля.
С лека надменна усмивка на строгото си лице мис Милрей се оттегли.
— Страшна жена — произнесе сър Чарлз с благоговение. — Все ме е страх, че някой ден ще пожелае да ми измие зъбите.