— Типичен ли беше тоя пристъп, припадък или как го наричате там?
— Типичен в какъв смисъл?
— Типичен за някакво известно заболяване.
— Ако сте учили някога медицина — отвърна сър Бартолъмю, — ще знаете, че почти не съществува такова понятие „типичен случай“.
— Какво конкретно предлагате, сър Чарлз? — запита мистър Сатъртуейт.
Картрайт не отговори. Той махна неопределено с ръка. Стрейндж изхихика тихо.
— Чарлз сам не знае — каза той. — Просто разсъдъкът му е, естествено, обърнат към драматичните възможности.
Сър Чарлз направи укорителен жест. Лицето му беше вглъбено, замислено. Той поклати разсеяно глава.
Мистър Сатъртуейт почувствува някаква неуловима прилика — после разбра на кого му напомня Картрайт: Аристид Дювал, началника на Тайната служба, който разнищва заплетената интрига в „Подземни кабели“. След минута всякакво съмнение изчезна. Вървейки, сър Чарлз несъзнателно накуцваше. А Аристид Дювал беше известен под прякора Куция.
Сър Бартолъмю продължаваше да подлага на безжалостен разбор неизказаните подозрения на сър Чарлз:
— Да, какво подозираш, Чарлз? Самоубийство? Или убийство? Кой би пожелал да убие един безобиден стар свещеник? Просто невероятно. Самоубийство? Хм, според мен това е допустимо. Възможно е Бебингтън да е имал някаква причина да сложи край на живота си…
— Каква причина?
Сър Бартолъмю поклати леко глава.
— Можем ли да знаем тайните на човешката душа? Да вземем например едно предложение: някой е казал на Бебинггън, че страда от неизлечима болест — да речем, рак. Нещо от тоя род би могло да послужи за подбуда. Сигурно е искал да спести на жена си мъката да гледа продължителните му страдания. Разбира се, това е само предположение. Нищо не ни доказва, че Бебингтън наистина е желаел да сложи край на живота си.
— Аз самият почти не допусках самоубийство — подхвана сър Чарлз.
Бартолъмю Стрейндж пак се изкикоти тихо:
— Точно така. Подобна вероятност не те задоволява. Ти търсиш сензация — някаква нова и неоткриваема отрова в коктейлите.
Сър Чарлз направи изразителна гримаса.
— Струва ми се, че не търся точно това. Дявол да го вземе, Толи, не забравяй, че именно аз приготвих тия коктейли.
— Внезапен пристъп на склонност към убиване, а? Предполагам, че в нашия случай симптомите настъпват със закъснение, но до сутринта всички ще бъдем мъртви.
— Дявол да го вземе, ти се шегуваш, но… — Сър Чарлз млъкна ядосан.
— Не, не се шегувам — каза лекарят.
Гласът му се бе променил. Той беше сериозен и някак съчувствен:
— Аз не се шегувам със смъртта на клетия старец Бебингтън. Присмивам се на твоите хрумвания, Чарлз, защото… хм… защото не искам несъзнателно да причиниш някаква пакост.
— Пакост ли? — учуди се сър Чарлз.
— Вие може би разбирате какво имам пред вид, мистър Сатъртуейт?
— Мисля, че се досещам — отвърна мистър Сатъртуейт.
— Не виждаш ли, Чарлз — продължи сър Бартолъмю, — че тези твои неоснователни подозрения може наистина да напокостят някому? Такива неща се разпространяват. Един смътен намек за престъпление, абсолютно необоснован, би могъл да причини сериозни неприятности и страдания на мисиз Бебингтън. Известни ми са един-два такива случая. Внезапна смърт — раз плещят се няколко празни езика — разнесат се разни слухове — слуховете нарастват все повече и повече и никой вече не може да ги спре. Дявол да го вземе, Чарлз, не разбираш ли колко жестоко и ненужно ще бъде това? Ти просто впускаш живото си въображение в галоп по съвсем рискован път.
Върху лицето на актьора се появи изражение на нерешителност.
— Не съм мислил по въпроса от тая гледна точка — призна той.
— Ти си много добро момче, Чарлз, но понякога изпускаш юздите на въображението си. Я кажи сега: вярваш ли сериозно, че някой, който и да е той, ще пожелае да убие тоя напълно безобиден старец?
— Едва ли — отговори сър Чарлз. — Не, както казваш, просто смешно. Прощавай, Толи, но в същност това не беше обикновен „фокус“ от моя страна. Аз наистина подозирах, че тук има нещо нередно.
Мистър Сатъртуейт се прокашля леко:
— Може ли да изкажа едно предположение? На мистър Бебингтън му стана зле само няколко минути, след като влезе в стаята и след като току-що бе пил от коктейла си. А аз случайно забелязах, че направи гримаса, докато пиеше. Помислих, че не е свикнал на тоя вкус. Но да предположим, че теорията на сър Бартолъмю е правилна — че мистър Бебингтън по някаква причина е пожелал да извърши самоубийство. Това ми се струва абсолютно невъзможно, а предположението за самоубийство — направо смешно.