— Според мен възможно е, макар и невероятно, мистър Бебингтън да е пуснал незабелязано нещо в чашата си.
— Виждам, че нищо още не е побутвано в тази стая. Чашите за коктейл са точно там, където бяха. Тая е на мистър Бебингтън. Зная това, понеже седях тук, докато разговарях с него. Предлагам сър Бартолъмю да прати чашата за анализ — това може да стане съвсем тихомълком и без да се дава повод за „приказки“.
Сър Бартолъмю се изправи и взе чашата.
— Добре — каза той. — Ще изпълня желанието ти, Чарлз, но залагам десет лири срещу една, че в нея няма нищо освен обикновен джин и вермут.
— Дадено — съгласи се сър Чарлз. После добави с тъжна усмивка:
— Знаеш ли, Толи, ти си отчасти виновен за полетите на фантазията ми.
— Аз ли?
— Да, с тазсутрешните си приказки за престъпления. Нали ти каза, че тоя човек, Еркюл Поаро, бил нещо като буревестник, че където отидел, престъпленията вървели подире му. И ето, едва пристигна и имаме подозрително внезапна смърт. Естествено, че веднага ми хрумна мисълта за убийство.
— Интересно — подзе мистър Сатъртуейт, но се спря.
— Да — продължи Чарлз Картрайт. — Точно това ми дойде на ум. А ти какво мислиш, Толи? Впрочем имаме ли право да го питаме за мнението му? Искам да кажа, допуска ли това етикетът?
— Правилна забележка — промърмори мистър Сатъртуейт.
— Аз познавам медицинския етикет, но да пукна, ако разбирам нещо от етикета на полицейското следствие.
— Не можеш да искаш от професионален певец да пее — промърмори мистър Сатъртуейт. — А можеш ли да искаш от професионален детектив да води следствие? Да, много правилна забележка.
— Просто мое мнение — каза сър Чарлз.
На вратата се почука леко и се показа лицето на Еркюл Поаро, който надзърташе с извинително изражение.
— Влезте, приятелю — извика сър Чарлз, като скочи. — Тъкмо говорехме за вас.
— Боях се, че ще ви преча.
— Ни най-малко. Ще сръбнете ли?
— Не, благодаря. Аз рядко пия уиски. Виж, чаша сироп…
Но сиропът не влизаше в представата на сър Чарлз за напитка. Като настани госта си на един стол, артистът премина направо на въпроса.
— Няма да го увъртам — подзе той. — Ние тъкмо говорехме за вас, мосьо Поаро, и… и… за случилото се тази вечер. Вижте какво, мислите ли, че тук има нещо нередно?
Поаро повдигна вежди.
— Нередно ли? — повтори той. — Какво подразбирате под нередно?
Бартолъмю Стрейндж се обади:
— Моят приятел си е втълпил, че старият Бебингтън е убит.
— А вие не сте на същото мнение, така ли?
— Искаме да знаем вие на какво мнение сте.
Поаро отговори замислено:
— Призля му, разбира се, много внезапно… много внезапно наистина.
— Точно така.
Мистър Сатъртуейт обясни хипотезата за самоубийство и предложението си да се анализира чашата от коктейла.
Поаро кимна одобрително.
— Във всеки случай от това няма да има никаква вреда. Като познавач на човешката природа ми се струва крайно невероятно някой да пожелае да премахне един обаятелен и безобиден стар джентълмен. Още по-малко вероятна ми се струва теорията за самоубийство. Обаче чашата от коктейла ще ни покаже кое от двете е вярно.
— А какъв ще бъде според вас… резултатът от анализа?
Поаро повдигна рамене.
— Според мен ли? Аз бих могъл само да гадая. Искате да гадая какъв ще бъде резултатът от анализа?
— Да…
— В такъв случай мога да кажа, че ще намерят само останки от превъзходно сухо мартини. (Той се поклони на сър Чарлз.) Да отровиш човек с коктейл сред толкова много коктейли, раздадени с табла… хм, изисква техника твърде… твърде трудна. Ако ли пък този обаятелен стар свещеник е искал да се самоубие, мисля, че не би го извършил на прием. Така би показал много подчертано неуважение към другите, а мистър Бебингтън ми направи впечатление на много деликатен човек. — Той помълча. — Това е моето мнение, щом ме питате.
Настъпи кратко мълчание. После сър Чарлз въздъхна дълбоко. Той отвори един от прозорците, надникна навън и каза:
— Вятърът е променил посоката си с един румб.
Морякът бе възкръснал, а детективът от Тайната служба бе изчезнал.
Но на наблюдателния мистър Сатъртуейт се стори, че сър Чарлз малко копнееше за ролята, която в края на краищата не му беше съдено да играе.
Глава четвърта
СЪВРЕМЕННА ИЛЕЙН
— Да, но какво мислите вие, мистър Сатъртуейт? Какво мислите всъщност?
Мистър Сатъртуейт се озърна насам-натам. Нямаше отърване. Ег Литън Гор го бе притиснала здраво на рибарския кей. Безжалостни са тези съвременни момичета… и ужасно енергични.